— Да, сър, разбирам — отвърна Трея спокойно. — Това е проблем и за нас двамата с Ейб. Но какво друго бих могла да направя? Все пак имам достатъчно оставащи почивни дни.
— Това не е проблемът.
— Съжалявам, но не мога да остана. Не мога да оставя децата тук, нямам и на кого да ги поверя. Знаеш, че е способен на всичко, Уес.
Фаръл помисли за момент, след което кимна мълчаливо.
— Шибана работа — каза той, — извини ме за грубостта.
— Не си го слагай на сърцето — каза Трея. — Просто исках да дойда и да ти кажа лично и, може би, да ти помогна да ми намериш заместник.
— Мислиш ли, че ще успеем за един ден?
Трея се опита да изглежда професионално, но някак си не успя. Тя сви рамене.
— Най-малкото ще опитаме — отвърна тя. — Наистина съжалявам.
Уес опря лакти на бюрото и я погледна в очите.
— Знаеш ли, Трея, ако наистина ни напуснеш за толкова време, не мога да гарантирам, че ще получиш поста си обратно. Не че те заплашвам, но такава е реалността. Имам нужда от някой, който е тук всеки ден.
— Разбирам — отвърна тя. — Не мога да се надявам на повече.
— Казвам ти, за да не останеш изненадана.
— Да — отвърна тя. — Мисля, че това се разбира от само себе си.
Когато Брако се появи в офиса на адвокат Денарди близо до бизнес сърцето на Сан Франциско, той веднага разбра защо бе получил съгласие за срещата. В широкия му кабинет беше седнал не само Роу; от двете му страни бяха и Клиф и Тереза Къртли. Щом ги представи на младия инспектор от отдел „Убийства“, Денарди обясни, че двамата са дошли не като родители, а в качеството си на представители на своя вестник. Младият инспектор разбра намека моментално: каквото и да се случеше на срещата, тяхното присъствие означаваше, че „Куриер“, този светъл лъч на истината в пресата на Сан Франциско, щеше да извърти това интервю като поредния опит на полицията да превърне невинен човек в изкупителна жертва.
Костюмът на Денарди беше безупречен. Сядайки на въртящия се стол, възрастният джентълмен кръстоса крака, излагайки на показ чисто новите си, ръчно ушити италиански обувки и взе малка чашка горещо еспресо от изящната масичка за кафе.
— Не съм сигурен, че моят клиент може да ви помогне — обърна се той към Брако с безукорна любезност. — Всъщност, почти напълно съм сигурен, че в този случай сме се събрали без особен смисъл и си губим времето. Ясно е, че вие и вашите колеги имате интерес да тормозите господин Къртли; може би това е във връзка с неговото положение в обществото, което го превръща в удобна мишена за показни действия. Надявам се обаче, че разбирате също така, че ние ще оспорваме всяко незаконно действие от ваша страна. Дошъл сте, за да питате къде е бил моят клиент в петък сутринта — така ми каза моята секретарка. Ние, обаче, не сме склонни да ви предоставим тази информация, преди да ни кажете защо ви е необходимо да знаете къде е бил той и какво е правил.
Брако сръбна от собствената си чаша еспресо, за да има време да обмисли своя отговор. Мълчаливото присъствие на Клиф и Тереза му създаваше неудобство. Той огледа още веднъж каменните им лица, след което спря погледа си върху Роу, който разсеяно си играеше с метална писалка. Любимият син на семейство Къртли бе облечен в прилепнала по тялото черна копринена риза, наскоро изгладени нови дънки и автентични кожени каубойски ботуши, които според преценката на Брако струваха поне осемстотин долара. Едната му ръка бе още в гипс, най-вероятно защото имаше нужда да се показват последиците от сбиването му с Глицки и момчетата от районното, а не заради легитимна медицинска причина. Очевидно се беше обръснал тази сутрин, а перчемът му беше гладко сресан.
Когато усети погледа на Брако, Роу се усмихна пренебрежително.
Младият инспектор подбираше думите си внимателно.
— Разследвам страничен случай, който не е свързан с обвиненията, предявени на вашия клиент. Бих искал да освободя клиента ви от подозрение.
— Имате предвид, че го подозирате и за друг случай ли? — попита Денарди.
— Не. Това, което искам да кажа е, че нямаме заподозрени по случая и в момента се опитваме да елиминираме всички възможности.
— И смятате, че господин Къртли е една от тези възможности, така ли?
— Още не сме елиминирали никой от възможните извършители — отвърна Брако. — Това е просто началната фаза на нашето разследване.