— Но все пак клиентът ми е възможен заподозрян, нали така?
— Да.
Роу се изсмя гръмогласно, след което се облегна в тапицирания с кожа стол.
— Не е за вярване — изръмжа той.
Тереза Къртли намери за удачно да се намеси в този момент.
— Боже мой, какви ги приказвате? — излая тя и посегна към дамската си чантичка за носна кърпичка.
Денарди вдигна ръка, за да спре и нея, и клиента си.
— Роу, Тереза, моля ви! — след това се обърна отново към Брако: — А другият случай, за който споменахте? За какво става въпрос — убийство?
— Убийство, придружено с палеж, в интерес на истината.
Денарди удостои Брако с тънка усмивка.
— Разбира се. И каква е, според вас, връзката на господин Къртли с въпросното деяние?
— Жертвата е била съпруга на председателя на журито по време на делото, което изпрати Роу в затвора преди десет години. Името й е Джанис Дърбин; мъжът й се казва Майкъл Дърбин.
Последва нова неодобрителна усмивка от страна на Денарди.
— Разбирам. Но можете ли, все пак, да ми опишете накратко начина, по който ужасната смърт на тази бедна жена сочи към моя клиент като заподозрян?
— Била е удушена, господин Денарди, след това някой е подпалил тялото й — отвърна Брако. — Станало е по същия начин, както с Фелисия Нунйес. Да не забравяме, адвокат Денарди, че Долорес Сандовал, за чието убийство вашият клиент бе осъден преди години, също е била удушена. За нас съвпадението е твърде голямо, затова решихме да поканим вашия клиент на тази среща с цел да го елиминираме като заподозрян. Бих се радвал, ако вашият клиент ни сътрудничи в този случай и не виждам какви възражения бихте могъл да имате.
Клиф Къртли прочисти гърло, но не каза нищо.
Денарди, сякаш разбрал знака му, отговори:
— Инспектор, моите възражения не са свързани със самия случай, който разследвате. Ние всички, като американски граждани имаме право на известни права и свободи, а едно от най-важните ни права е защитата на личното ни пространство. Моят клиент на практика не е длъжен да ви се отчита за действията си в петък сутринта, нито по което и да било друго време.
— Не, разбира се, че не е длъжен — отвърна спокойно Брако. — И ние не твърдим иначе.
— От друга страна — поколеба се Денарди и погледна към Роу; някакъв мълчалив сигнал мина между двамата и възрастният адвокат продължи: — Ако ни предоставите няколко минути насаме с моя клиент и родителите му, инспектор, мисля, че ще мога да удовлетворя желанието ви. Нямате нищо против, нали? — с тези думи Денарди стана, последван от Роу, Тереза и, най-накрая, от Клиф. Четиримата напуснаха просторния кабинет и влязоха в някакво странично помещение.
Брако се облегна назад в стола си и кръстоса крака, след което завъртя глава, за да огледа няколкото големи платна, шедьоври на калифорнийския модернизъм от края на миналия век, които украсяваха стените. В кабинета впечатляваха не само те — махагоновите лавици, фотопортретите на богатите и известните, както и всичко останало до най-малкия детайл, оставяше човека, който идва тук за първи път, дълбоко впечатлен. След кратко колебание Брако стана и се разходи до прозореца, откъдето се откриваше чудесна гледка към залива, притулен от утринната мъгла; виждаха се „Фери Билдинг“, едната от кулите на моста „Голдън Гейт“ и елегантната извивка на новия „Бей Бридж“, който водеше към Йерба Буена и Трежър Айлънд.
Организирани като за парад, Денарди, Роу и семейство Къртли влязоха обратно в кабинета.
— Инспектор — започна Денарди, още преди да е седнал, — би било чудесно, ако успеете да убедите вашите колеги в департамента на полицията, че винаги сме готови да сътрудничим, ако те следват правилните процедури. Господин Къртли би искал доброволно да даде обяснения за своето местонахождение в петък сутринта. Имате ли диктофон или друго устройство, с което да запишете показанията му за протокола?
— Разбира се.
Всички заеха предишните си места.
— Ако нямате нищо против, госпожа Къртли също ще си води бележки — каза Денарди.
— Няма проблем — съгласи се Брако с усмивка, след което извади диктофона си и го сложи на масата. След стандартните въвеждащи изречения, с които обясняваше ситуацията и правата на свидетеля, той попита: — Имате ли спомен какво сте правил в часа и датата на престъплението?