— Събудих се късно, в около девет и петнайсет в дома си — отвърна Роу. — Слязох на долния етаж и поздравих родителите си, които тъкмо закусваха, след което аз самият хапнах леко — добави Роу. — Обслужваше ме нашата чудесна нова прислужница, Линда.
— Ние сме готови да потвърдим това — намеси се Клиф Къртли, махайки с ръка към жена си. — И двамата бяхме там. Искате ли да знаете какво закусвахме?
Брако не се поддаде на изкушението.
— Не е необходимо — отвърна той, след което, обръщайки се към Роу, попита: — А след закуска?
— Взех душ, облякох се и малко преди единайсет отидох при моя доктор, който провери гипса ми — отговори той. — Дотук харесва ли ви? Може би искате да продължим?
— Да, моля — усмихна се Брако.
През следващите десет минути той и Роу проследиха действията на младия заподозрян през целия петъчен ден, след което инспекторът зададе няколко уточняващи въпроса.
— Чудесно — каза той, след като свършиха. — Може ли да ви попитам още два въпроса за сутринта? Виждал ли ви е някой, преди да станете в девет и петнайсет?
Роу се замисли за миг.
— Да — отвърна той. — Линда почука на вратата ми в девет и това ме събуди. Бях доста ядосан…
— В девет значи. А преди това?
Денарди реши да сложи Брако на мястото му.
— Преди това, инспектор, е спял в леглото си в собствения си дом. Има ли нещо, което ви смущава?
— Ни най-малко.
— Чудесно тогава! — леко плесна с ръце адвокатът. — Струва ми се, че получихте това, което искахте от нас. Имате показанията на моя клиент; бяха ви предоставени доброволно. И аз, и той ви сътрудничихме изцяло. А сега, ако ни извините…
Брако, обаче, не посегна да изключи диктофона си. Вместо това той кимна любезно.
— Все пак! — каза той. — И без това сме седнали да говорим. Как е, напоследък, храната в „Тадич Грил“? Чудесна както винаги, вярвам.
Одобрителният поглед, който Денарди и Роу си разменяха в този миг, изчезна като попарен от слана, но не толкова бързо, че Брако да не долови момента на смущение. И адвокатът, и клиентът бяха наясно, че младият полицай е забелязал нещо.
— Стига с тия простотии! Майната му! — обърна се Роу към Денарди. — Няма да спрат, освен ако не направим нещо. Ще ви кажа нещо, инспектор — извика Роу в лицето на Брако. — Ако искате, подложете ме на детектор на лъжата! Искам да се сложи край на тези истории веднъж завинаги. Как ви звучи това?
Денарди замаха с ръка.
— Роу!
Ала младият мъж продължи:
— Не, Тристан, това е пълна гавра! Това са същите лайна, в които се опитват да ме накиснат откак всичко това започна! Не съм застрелвал никого, нито вчера, нито днес, нито онзи ден! Щом обядвах с Ез, се качихме в колата и отидохме до планетариума.
Денарди стана от стола си с бързина, нехарактерна за общественото му положение.
— Роу, млъкни, за бога! Достатъчно!
Роу обаче не изглеждаше способен да се овладее. Той се изправи в цял ръст, след което с почервеняло лице се обърна към адвоката си.
— Какво, за бога, Тристан? Трябва ли да понасям всичко това ден след ден? Той отново тръгна да ме обвинява…
— Не говори, за бога — изрева възрастният мъж като ранено магаре. — Нито дума повече! — след което бързо се обърна към Брако. — Тази среща свършва, и то още сега! — Каза той, опитвайки се да се овладее. — Веднага!
Брако бързо сграбчи диктофона си от масата, след което, без да го изключва, каза:
— За какво точно искаш да те разпитваме с детектор на лъжата, Роу? Не съм споменавал да са стреляли по никого!
— Не отговаряй — каза Денарди спокойно, но властно. Вените на челото му обаче, все още видимо пулсираха.
— Няма страшно, той вече ни даде отговор — отбеляза Брако.
— Пълен абсурд! — каза Клиф Къртли, изправяйки се в цял ръст.
Денарди се обади като негово ехо:
— Така е, нищо не е признал. Въобразявате си.
— Добре — усмихна се Брако. — Щом е така, не би имало защо да се притеснявате.
Роу пристъпи към него заплашително.
— И без това нямам от какво да се притеснявам, мърльо — процеди през зъби той.
— Стига, Роу — спря го Денарди с костеливата си ръка, след което му препречи пътя с цяло тяло. — Тръгвайте, инспектор — наполовина извърна лице той.
— Готово — каза Брако, отстъпвайки крачка назад. — Тръгвам, си. Добре си поговорихме. Приятен ден на всички ви — усмихна се той.