— Ах, ето те и теб! — поздрави я Клиф с усмивка. — Смея ли да твърдя, че изглеждаш дори по-добре от обикновено?
— О, спри с тези ласкателства — усмихна се доволно Мареняс, след което излезе иззад бюрото и приближи своя началник, подлагайки първо едната, после и другата си буза на целувките му. Както беше техен обичай от край време, тя и Клиф се настаниха на противоположните краища на кожения диван, който гледаше през остъклената двукрила врата на балкона към улица „Кастро“ и залива в далечината.
— Как мина твоят обяд с кмета? — попита Клиф вместо предисловие.
— Не с него, с прессекретарката му — поправи го Мареняс. — Но мина доста добре, смея да твърдя. Тя говори много четивно — усмихна се Шийла. — Все едно се беше подготвила да я цитират във вестник. Впрочем няма нищо чудно — това й е работата. Извадих някои доста хубави неща от интервюто — засмя се тя. — Но да не ти развалям изненадата — с тези думи тя се премести по-удобно на дивана и кръстоса крака. — Чувам, обаче, че кметът остава на заден план и си дошъл при мен с по-горещи новини. Вярно ли е?
— Не толкова горещи, колкото смущаващи — отвърна Клиф. — Нов епизод от разправията на Роу с властите…
Мареняс се засмя весело.
— Сигурно се шегуваш! Мислех, че след миналата седмица вече са се отказали…
— Не знам дали са способни да се учат от грешките си — отвърна Клиф.
— И ние не сме способни. Какво е станало, отново онзи Глицки ли?
— Не, въпреки че той все още е шеф на „Убийства“ и е ясно, че от него са дошли заповедите. Беше друг инспектор, на име Брако.
Мареняс кимна.
— Дарел. Познавам го. Какво е направил този път?
— Може би всъщност трябва да му благодарим — усмихна се Клиф. — С действията си от тази сутрин всъщност ни предоставя възможността да напишем тази история. Днес Брако дойде на среща с нас в офиса на Тристан Денарди, с цел да ни зададе няколко въпроса. Тристан до последно настояваше да не се съгласяваме при никакви обстоятелства, но аз не го послушах. Тъй като ти беше заета с други неща, решихме, че Роу все пак би могъл да даде показания с напътствието на Денарди, обаче поставихме като условие да присъстваме и аз, и Тереза.
Шийла вдигна вежди с изненада.
— Продължавай — подкани го тя.
Облягайки длан на брадичката си, Клиф замълча за момент, след което се наведе към нея и каза с привидно спокойствие:
— Глицки, оказва се, разследвал друго убийство, някаква нелепа случайност в онази част на града, която е към края на „Сънсет авеню“… Разбира се, той е сметнал, че нещата не са случайни и кой, мислиш, е първият заподозрян? Мисли, че Роу е свързан и с това убийство, затова поиска днешната среща под претекст, че дава на Роу възможността да потвърди алибито си за времето на другото убийство.
— За другото убийство ли?
— Да, Шийла. Доста странна тактика, нали?
— Разбира се. Но кое друго убийство имаш предвид?
— Една жена е изгоряла в дома си миналия петък — отговори Клиф.
— Чух — прекъсна го Мареняс. — Беше в официалните комюникета на полицията, пускаха го и от информационните агенции. Но каква е възможната връзка на Роу?
— И аз това попитах. Ще се изумиш, като ти кажа. Шийла, просто трябва да се посмеем заедно на това безумие. Помниш ли онзи нелеп, твърдоглав председател на журито по време на делото на Роу преди десет години?
— Майкъл Дърбин — сбърчи вежди Мареняс, след което щракна с пръсти. — Ето кой беше онзи човек — възкликна тя с блеснал поглед.
— Кой човек, Шийла? По-свързано, моля.
— Миналата седмица. На делото при съдия Донахоу имаше един тип, който ми изглеждаше леко познат. Опитах се да му задам няколко въпроса, и той веднага се впусна в словесни нападки срещу мен! Знаех, че съм го виждала някъде и преди. Беше Дърбин. Сигурна съм в това.
— Бил е на делото за гаранцията на Роу ли? — учуди се Клиф. — Че защо му е трябвало?
— Нямам представа — отвърна Мареняс и поклати глава. — Е, каква пък е неговата роля в цялата работа? Да не са убили и него?
— Не. Шийла, изгорената жена от миналия петък е била съпругата му, Джанис Дърбин. Някой й е светил маслото, след което е изгорил цялата къща около нея.
Мареняс си пое дълбоко дъх, след което въздъхна и призна:
— Това никак не е хубаво.
— Изобщо не е. Но това, което искам да ти кажа за цялата работа е, че полицията, по някаква тяхна си изкривена логика смята, че Роу има нещо общо с тази работа. Цялата работа е толкова мъглява… Не ми се вярва дори в полицията да мислят сериозно, че Роу я е убил, но това убийство им идва твърде удобно, за да не го използват като начален сигнал за поредната атака срещу сина ми. И не ги спря дори фактът, че Роу беше с нас почти цялата сутрин в петък… Той обясни това на Брако и ние с Тереза го подкрепихме, понеже наистина бе вярно. Това е самата истина, Шийла. Той наистина спа в стаята си до късно миналия петък, след което дойде да закуси с нас малко след девет и половина и, давам ти честната си дума, не е убивал никаква жена в „Сънсет“ и не е подпалвал дома й. Това просто не се е случило…