Ние сме готови да потвърдим това — чу се гласът на Клиф Къртли. — И двамата бяхме там… Искате ли да знаете какво закусвахме?“
— Това е Клиф Къртли — обясни Глицки.
— Досещам се — каза нетърпеливо Чоморо.
Въпреки това, Глицки продължи с обясненията:
— Сега чуваме отново Брако.
„Не е необходимо. А след закуска?“ — чу се от записа.
— Сега е Роу. — Глицки сложи диктофона на пауза, след което го пусна отново.
„Взех душ, облякох се и в около единайсет отидох при моя доктор, който провери гипса ми. Дотук харесва ли ви? Може би искате да продължим?“
Чоморо кимна.
— Познавате вече гласовете, нали? — попита Глицки.
— Точно така.
— Значи отиваме към важната част — усмихна се лейтенантът и отново натисна копчето.
Все пак! — чу се гласът на Брако. — И без това сме седнали да говорим. Как е, напоследък, храната в „Тадич Трил“? Чудесна както винаги, вярвам.
— Стига с тия простотии! Майната му! — излая Роу през малкия високоговорител на диктофона. — Няма да спрат, освен ако не направим нещо. Ще ви кажа нещо, инспектор — ако искате, подложете ме на детектор на лъжата! Искам да се сложи край на тези истории веднъж завинаги. Как ви звучи това?
Глицки натисна „пауза“, след което се усмихна слънчево на Чоморо.
— Ето тук, Ваша чест, адвокатът му се опитва да овладее положението, но не може. Вижте само с какъв хъс продължава малкият:
„Не, Тристан, това е пълна гавра! Това са същите лайна, в които се опитват да ме накиснат откак всичко това започна! Не съм застрелвал никого, нито вчера, нито днес, нито онзи ден! Щом обядвах с Ез, се качихме в колата и отидохме до планетариума.
— Роу, млъкни, за бога! Достатъчно!
— Какво, за бога, Тристан? Трябва ли да понасям всичко това ден след ден? Той отново тръгна да ме обвинява…
— Не говори, за бога! Нито дума повече! Тази среща свършва, и то още сега! Веднага!
— За какво точно искаш да те разпитваме с детектор на лъжата, Роу? — чу се отново гласът на Брако. — Не съм споменавал да са стреляли по никого!“
Чоморо направи знак на Глицки да прекъсне записа с ръка.
— Разбирам — каза той. — Има ли още нещо важно?
— Чуйте го до края — настоя лейтенантът, след което отново пусна записа:
„Нищо не е признал. Въобразявате си — Гласът беше на Клиф Къртли.
— Добре. Щом е така, не би имало защо да се притеснявате.
— И без това нямам от какво да се притеснявам, мърльо!
— Стига, Роу! Тръгвайте, инспектор! Веднага!
— Готово. Тръгвам си. Добре си поговорихме. Приятен ден на всички ви…“
Глицки се пресегна и изключи диктофона.
Чоморо наклони глава настрани, очевидно изпълнен с любопитство.
— Това ли беше? — попита той. — Не е точно самопризнание.
Лейтенантът запази спокойния си тон, понеже не искаше да изглежда като човек, който се опитва на всяка цена да изтъква очевидното.
— Брако никога не е споменавал за какво точно пита, Ваша чест — каза той. — Роу сам направи връзката с убийството на Мат Люис. Мисля, че изводът трудно би могъл да е по-очевиден.
— Всъщност би могъл да бъде, лейтенант. Този млад мъж, този Роу Къртли, е напълно наясно, че вие и вашите момчета го преследвате и не бихте се спрели пред нищо, за да го вкарате отново в затвора, и то въпреки съдебните решения на двама от най-уважаваните ми колеги. Толкова трудно ли е, лейтенант, щом го попитат по подвеждащ начин за местонахождението му в онзи следобед, да се досети, че го разпитват за убийството на вашия колега от прокуратурата, което бе широко оповестено в медиите? Роу просто приема, и то, бих могъл да добавя, съвършено правилно, че неофициално го подозирате и в това престъпление, и реагира подобаващо. — Чоморо замълча, за да си поеме дъх. — Господа, Мат Люис беше във всеки вестник! Повече бих се изненадал, ако не знаеше за смъртта му!
— Но, Ваша чест… — започна Фаръл.
Чоморо отново го прекъсна с вдигнат пръст.
— Моля ви, господа! Важно е да действаме според правилата… Това е единственият начин, по който законът постига справедливост. Знаем го и тримата… Ако започнем да арестуваме хора и да претърсваме къщи без необходимите основания, може направо да затворим Съдебната палата, защото няма да има смисъл от нея. Нашата цел е да спазваме закона, и смея да добавя, в този случай, повече отколкото във всеки друг, сме длъжни да спазваме буквата на закона. Така че моят отговор, който, страхувам се, е окончателен, е, че в момента не бих могъл да ви дам разрешително.