— Няма проблем — отвърна Фаръл. — Благодаря ви, все пак, за отделеното време, Ваша чест.
— Ако откриете неоспорими доказателства, не се колебайте да дойдете отново — каза Чоморо извинително. — Ще се радвам да преразгледам въпроса отново. Просто доказателствата в момента не са достатъчни.
— Мислех, че си струва да опитаме — обади се Глицки.
— Не сте постъпили грешно — отвърна Чоморо и стана, давайки знак, че срещата е приключила.
Той ги изпроводи до вратата с куп любезности, след което, тъкмо когато Глицки и Фаръл се канеха да си тръгнат, каза:
— Знаете ли, подобни доводи биха били доста убедителни пред някое жури — каза той. — Покажете ги на някое добре организирано предварително заседание и съм сигурен, че ще проработят. Нямам съмнение, че журито ще бъде склонно да се предяви формално обвинение.
— Разбира се, Ваша чест — отговори Фаръл. — Благодаря ви. Това беше и все още остава нашият резервен вариант.
— Все пак ще имате нужда от малко повече от това, което ми показахте — добави Чоморо.
— Правим всичко възможно — усмихна се Глицки.
— Все пак си мислим — вметна Фаръл, — дали не е най-добре да обединим делото за първото убийство, това, за което беше осъден, с тези последни случаи. По този начин бихме могли да получим „особени обстоятелства“… Но както сигурно знаете, подобно обвинение ще отнеме две седмици, може би повече.
Чоморо се подпря на касата на вратата, държейки я отворена; може би не искаше да ги отпраща с толкова малко подкрепа от своя страна.
— Знам, че и за двама ви случаят е много важен. Усещам, че вече нещата са станали лични, и не се учудвам. Но ако този калпазанин е направил повечето от това, в което го обвинявате, мисля, че със сигурност някъде е допуснал грешка и ако е така, съм сигурен, че ще я откриете.
— На това се надяваме — отвърна Фаръл уморено.
— Но колкото и скоро да стане, все пак не е достатъчно скоро — добави Глицки.
Въпреки че му се полагаше служебен шофьор, Фаръл рядко чувстваше нуждата да използва тази привилегия и почти не ангажираше автопарка на Съдебната палата. Понякога, когато срещите му го изискваха, той с радост се качваше в колата на някой от следователите към прокуратурата, или на някой от подчинените на Глицки инспектори. Това някак си му доставяше радост; той не обичаше да подчертава тежестта и високия статус на новата си длъжност, а и разговорите с момчетата от полицията нерядко бяха забавни — те имаха практически поглед върху закона и не бяха обременени с твърде много юридически казуси. Най-често се качваше при някой от тях, когато отиваше на големи публични мероприятия, например срещи, организирани от неправителствените организации или кампании с благотворителна цел. Колите на инспекторите бяха най-подходящите за тази цел — те караха спретнати и елегантни „Линкълн Таун Кар“, които бяха едно ниво над патрулните „Форд Краун Виктория“ на районните полицаи; това бяха служебни коли средно ниво, представителни и същевременно не твърде набиващи се на очи. Най-често обаче Фаръл предпочиташе да кара собствената си кола, която паркираше всеки ден на едно от местата на паркинга зад Съдебната палата.
Тази сутрин обаче, донякъде заради безсънните нощи напоследък, които го правеха невнимателен шофьор, донякъде заради наскоро застигналия го страх за собствената му безопасност, Фаръл поръча по телефона една от служебните коли, която спря пред дома му в осем без петнайсет. Работният ден бе свършил. Минаваше шест и половина и Фаръл се запъти към главния вход на Съдебната палата, пред който го чакаше същата кола. Днес умората и напрежението му идваха в повече; имиджът, който бе решил да поддържа, някак си не изглеждаше вече толкова важен и Фаръл с огромна радост се запъти към спрялата кола, водейки Герт след себе си.
Шофьорът беше млад сержант на име Риц Нейгроу. Фаръл го познаваше от няколко месеца и се разбираше с него добре. Тази вечер Риц още не се беше прибрал у дома, което най-вероятно значеше, че е останал да дежури в извънработно време. Щом Фаръл приближи, Риц излезе и отвори задната врата, поздравявайки учтиво. Герт радостно скочи на седалката, следвана от Фаръл, който уморено се настани до нея. Риц затвори вратата, след което заобиколи колата и зае шофьорското си място. Подкара, отначало бавно, после ускори плавно, щом излезе на булеварда.