Замислен за миг, Денарди остави химикалката си на масата, след което разтърка брадичка.
— Мислиш ли, че може да е в програмата за защита на свидетели?
— Няма начин. Обикновено там ги държат само докато дадат показания… След това ги оставят да се оправят сами.
— А какво е правила тя, след като е дала показания? Имаш ли и най-малка представа?
— Никаква — отвърна Мойлън. — Просто е изчезнала. Някой най-вероятно й е обяснил как става.
— Клиентът ми никак няма да е доволен, Майк…
— Съжалявам, сър. Мога да продължа да я търся, ако настоявате, но откровено казано смятам, че е безсмислено. Не се е появявала в никоя от моите бази данни и не съм сигурен откъде да започна.
— Опитвал ли си твоя специалитет, как го наричаше, „списъка на пицариите“? — преди години Мойлън беше впечатлил Денарди неимоверно с едно свое откритие — големите вериги, които доставят храна по домовете, включително „Пица Хът“ първо питаха за телефона и адреса на своите клиенти, след което за името за контакт. Най-сериозните вериги си съставяха списъци, които после биваха продавани на организации, занимаващи се с маркетинг и реклама, но и на други заинтересовани лица, включително частни детективски агенции, както Мойлън бе успял да разбере. „Списъкът“ беше изключително мощно средство за откриване на издирвани лица.
Мойлън отново поклати глава.
— Няма смисъл.
— Защо не?
— Заради сумите, които се изискват. Трябва да платя на трети лица да търсят в базите данни на всички щати, което ще струва много пари. А и резултатите ще излязат най-малко след ден-два. Когато ме пусна да я търся, ти ми даде срок от само четири часа, което никак не беше достатъчно. Тристан, най-вероятно е тя изобщо да не се представя като Глория Гонсалвес…
— А не мислиш ли, че може да е просто „Глория“ някоя си?
— Разбира се. Даже вероятно е точно така.
— Няма ли начин да провериш най-подозрителните Глории в околността?
— Трис, има сигурно стотина-двеста страници с Глории в Калифорния и съседните щати. Говоря ти за страници с по две колони, ситен шрифт. И то ще ми отнеме време да се добера до тези страници. Как мислиш, в нашата испаноезична общност дали е рядко това име?
— Не можеш ли да започнеш само с Калифорния, и още по-добре, направо с нашия град и околностите?
Мойлън се захили.
— Да, шефе. По този начин ще останат само няколко хиляди имена. На всяка ли искаш да звънна? Ако го направя, ще отнеме седмица, може би повече. Както го смятам, към осемдесет човекочаса минимум и успехът е съмнителен. Меко казано съмнителен. Не ме разбирай погрешно! С удоволствие бих го направил, но трябва да ти кажа предварително какво да очакваш…
Денарди стисна устни.
— Клиентите ми наистина искат да говорят с нея, „шерифе“. Тя е последната останала свидетелка и се надяват да я убедят да не дава показания отново.
— Желая им успех. Но знаеш ли… — Мойлън замълча за миг. — Ако е толкова неуловима, искрено се съмнявам, че и от прокуратурата ще успеят да я открият.
— Да, и аз така мисля. Но ако все пак я открият първи, веднага ще я пратят в програмата за защита на свидетели и тогава, Майк, ще бъдем наистина прецакани. По-скоро бих направил всичко възможно да се доберем до нея преди тях.
— Значи настояваш да продължа, така ли?
Денарди кимна.
— Търси я до началото на следващата седмица. Тогава ще решим какво да правим.
Шийла Мареняс влезе през парадния вход на малкия частен офис на Майкъл Дърбин и се нареди на опашката, сякаш просто си чакаше реда. Когато най-накрая се озова пред гишето, тя свали тъмните си очила и се усмихна на Майкъл, който четеше вестник в малкия си полутъмен офис и от време на време поглеждаше към своите подчинени през вратата. Щом се увери, че я е забелязал, Мареняс размаха своята значка на представител на пресата и попита дали могат да говорят насаме.
Още щом се увери, че това е точно тя, Дърбин пребледня като платно.
— Не мисля — отговори той. — Не смятам, че е добра идея.
— Не искате ли да изразите вашата страна от нещата, господин Дърбин?
— Моята страна от кои неща?
— Смъртта на жена ви — уточни Мареняс. — Разбирам, че сте говорил с инспектор Глицки…
— Откъде знаете?
Мареняс сви рамене.
— Има ли значение? Според мен не е важно откъде аз съм научила, Майкъл. Моята работа е да говоря с хората и понякога те също идват да говорят с мен. Давам ти възможност, от която, мисля, все пак имаш нужда. Давам ти възможност да разкажеш всичко от твоя гледна точка, или поне да ми разясниш някои неща, за които говорят хората…