Бяхме стигнали до едно разклонение на коридора — тук аз трябваше да завия в една посока за часа по алгебра, а Борис — в друга, за часа по „Управление на Америка“: проклятието на живота му. Беше задължителен предмет — лесен за изучаване дори въпреки отсъствието на система в стандартите на училището ни — но докато се опитвах да обясня на Борис какво представляват първите десет поправки в Конституцията, и какво представляват изрично цитираните права на Конгреса за разлика от правата по подразбиране, си спомнях случаите, когато се опитвах да обясня на госпожа Барбър какво е интернет сървър.
— Е, ще се видим след часа — каза Борис. — Я ми обясни още веднъж, преди да тръгна, каква е разликата между Федералната банка и Федералния резерв?
— Казвал ли си на някого?
— Какво да съм казвал?
— Е, нали знаеш.
— Какво, да не искаш да ме натопиш? — попита Борис със смях.
— Не теб, него.
— И защо? Можеш ли да ми обясниш защо приемаш това за добра идея? За да ме депортират ли?
— Добре — отвърнах, след неловка пауза.
— Е, довечера трябва да излезем на вечеря! — каза Борис. — В ресторант! Може би в мексиканския — след първоначалните си съмнения и възражения, Борис бе започнал да харесва мексиканската кухня — казваше, че не била позната в Русия, не много лоша, като посвикнеш, но ако храната беше прекалено пикантна, не я докосваше. — Може да отидем с автобуса.
— Китайският е по-наблизо. И храната е по-добра.
— Да, но… Не помниш ли?
— О, да, вярно — отвърнах. Последния път, когато бяхме ходили там, се бяхме измъкнали, без да платим сметката. — Забрави.
xvii.
Борис харесваше Ксандра доста повече, отколкото я харесвах аз: прибързваше да й отваря вратата, казваше й, че харесва новата й прическа, предлагаше й да носи разни неща вместо нея. Бях започнал да го закачам за нея от момента, в който го видях да наднича в деколтето й, когато тя се наведе да вземе телефона си от един нисък рафт в кухнята.
— Леле, тая не прощава — каза Борис, когато се качихме в стаята ми. — Как мислиш, дали баща ти ще се ядоса?
— Най-вероятно няма да забележи.
— Не, сериозно, какво би ми направил баща ти според теб?
— Ако какво?
— Ако аз и Ксандра…
— Не знам, вероятно ще се обади в полицията.
Той изпръхтя подигравателно.
— Защо?
— Няма да топи теб, а нея. Изнасилване на малолетен.
— Де да можеше…
— Чукай я, щом ти се иска — казах аз. — Изобщо не ми пука дали тя ще влезе в затвора.
Борис се претърколи по корем и ме изгледа лукаво.
— Тя се друса с кокаин, нали знаеш?
— Какво?
— Кокаин.
И той издаде звук, наподобяваш смъркане.
— Занасяш се — казах аз и допълних, когато той ми се ухили самодоволно: — По какво позна?
— Просто знам. Разбира се от начина, по който върви. Освен това скърца със зъби. Понаблюдавай я някой път.
Не знаех за какви признаци да я наблюдавам. Но после, един следобед, когато баща ми не си беше у дома, ние се прибрахме и я видяхме да се изправя с подсмърчане, след като бе стояла наведена над ниската масичка, прибрала с ръка косата си отзад на врата. Когато отметна глава, погледът й падна върху нас, измина един миг, в който всички мълчахме, после тя се обърна, като че ли нас ни нямаше.
Продължихме нагоре по стълбите, към моята стая. Макар че никога дотогава не бях виждал някой да смърка наркотик, дори на мен ми беше ясно какво правеше тя.
— Леле, колко е секси — каза Борис, след като аз затворих вратата. — Питам се къде ли го държи?
— Не знам — отвърнах и се тръснах на леглото си. Ксандра тъкмо излизаше: чух шума от колата й, докато я изкарваше на входната алея.
— Как мислиш, дали ще ни даде малко?
— Може да даде малко на теб.
Борис се отпусна, разполагайки се на пода до леглото, със свити колене, облегнат на стената.
— А как мислиш, дали го продава?
— Няма начин — отвърнах невярващо след кратка пауза. — А ти как мислиш?
— Ха! За теб е добре, ако продава.
— Защо?
— В къщата трябва да има пари!
— И каква полза имам аз от това?
Той насочи своя проницателен, преценяващ поглед към мен и попита:
— Кой плаща сметките тук, Потър?
— Хмм — за първи път се замислях над този въпрос, но незабавно осъзнах голямата му практическа стойност. — Не знам. Баща ми, струва ми се. Макар че и Ксандра дава някакви пари.
— А той как ги печели? Парите си?