Изплувах с усилие на повърхността: очите ми смъдяха, хлорът изгаряше отвътре носа ми. В лицето ми пръсна вода и аз я изплюх обратно, към него. Той беше едно неясно бяло петно в мрака, с хлътнали бузи и тъмна коса, залепнала от двете страни на главата му. Започнахме да се боричкаме със смях, натискахме се един друг под водата, макар че зъбите ми тракаха от студ и се чувствах прекалено зле и прекалено пиян, за да разигравам циркове във вода, дълбока повече от два метра.
Борис се гмурна. Една ръка се сключи около глезена ми, дръпна ме и аз се озовах под водата, вперил поглед в тъмна стена, изпъстрена с мехурчета.
Задърпах се, боричках се. Все едно, че отново се бях озовал в музея, пленен в някакво тъмно пространство, без път нагоре и навън. Блъсках се, гърчех се, издишвайки с паникьосано бълбукане въздух, който излиташе нагоре пред очите ми: под водата забиха камбани и падна мрак. Накрая — точно когато вече щях да напълня дробовете си с вода — успях да се изтръгна и изскочих на повърхността.
Поемайки задавено въздух, аз се вкопчих задъхан в ръба на басейна. Когато погледът ми се изясни, видях Борис, ругаейки и кашляйки, да се гмурва в посока към стълбите. Задушавайки се от гняв, аз се насочих с подскоци и плуване към него и придърпах с крак глезена му така, че той се пльосна по лице във водата.
— Задник — изломотих, когато той изплува, пляскайки, на повърхността. Опитваше се да каже нещо, но аз плиснах вода в лицето му, и пак, и пак, а после вкопчих пръсти в косата му и го натиснах отново под водата.
— Гадно лайно такова — закрещях, когато той отново се появи на повърхността, задъхан, а по лицето му се стичаше вода. — Никога повече не прави това с мен!
Държах двете си ръце на раменете му и се канех да се гмурна, натискайки го под себе си — да го задържа под водата дълго, наистина дълго — когато той се пресегна, стисна ме за ръката и аз забелязах, че е пребледнял и трепери.
— Стига — произнесе той задъхано и тогава осъзнах колко странен и нефокусиран е погледът му.
— Хей казах, — добре ли си?
Но той кашляше прекалено силно, за да отговори. Носът му отново кървеше, между пръстите му бликаше тъмна кръв. Помогнах му да излезе и двамата рухнахме върху стълбите на басейна, наполовина във водата, наполовина вън от нея, прекалено изтощени, за да излезем напълно от нея.
xxiii.
Събуди ме силна слънчева светлина. Лежахме в моето легло: с влажни коси, полусъблечени, потръпващи от студ в климатизираната стая, а Попър похъркваше между нас. Чаршафите бяха влажни и воняха на хлор; главата ми се цепеше от болка, в устата си чувствах противен метален вкус, като че ли бях смукал шепа дребни монети.
Известно време лежах напълно неподвижно от страх, че може да повърна, ако променя положението на главата си дори с четвърт инч, после — много внимателно — седнах в леглото.
— Борис? — казах, потривайки буза с длан. По калъфката на възглавницата имаше засъхнали следи от кръв. — Буден ли си?
— Ох, Божичко — изпъшка Борис, мъртвешки бледен и целият лепкав от пот, и се търкулна по корем, вкопчвайки се в матрака. Беше напълно гол, ако изключим гривните с шипове, като на Сид Вишъс, и слиповете, които като че ли бяха мои. — Сега ще повърна.
— Не тук — сритах го. — Ставай.
Мърморейки, той излезе, залитайки. Чувах го как повръща в моята баня. От звука започна да ми се гади, но и ме обзе нещо като истерия. Търкулнах се на една страна и започнах да се кискам, притиснал уста във възглавницата. Когато той се появи с неуверена крачка, притиснал ръце от двете страни на главата си, огледах шокирано синьо-черното му око, спечената кръв около ноздрите и хваналата коричка рана на челото му.
— Леле — казах, — това изглежда зле. Трябва да ти сложат шевове.
— Знаеш ли какво? — каза Борис, хвърляйки се по корем на матрака.
— Какво?
— Закъснели сме за шибаното училище!
Двамата се търкулнахме по гръб и заревахме от смях. Въпреки отпадналостта и гаденето, имах чувството, че никога няма да спра.
Борис се приведе встрани, опипвайки с една ръка за нещо, което се намираше на пода. След миг главата му отново се появи над ръба на леглото.
— Я! Какво е това?
Седнах и протегнах алчно ръка към чашата с вода, или това, което мислех за вода, а когато той я тикна под носа ми, се задавих от миризмата.
Борис вече виеше от смях. Бърз като светкавица, той скочи върху мен: целият сякаш се състоеше от остри кокали и лепкава от пот плът, миришеше на пот, повръщано, но имаше и още някаква остра миризма на мръсно, като застояла вода в езеро. После ме ощипа силно по бузата и плисна чашата с водка в лицето ми.