— Време е да си вземеш лекарството! Спокойно, спокойно — продължи той, когато аз блъснах чашата, тя отхвръкна, а после го ударих по устата, кос удар, който нямаше особен ефект. Попър джафкаше възбудено. Борис стисна шията ми с ръце, сграбчи мръсната ми вчерашна риза и се опита да я натъпче в устата ми, но аз реагирах по-бързо и го блъснах на леглото така, че главата му се удари в стената.
— О, по дяволите! — каза той, потривайки сънливо лице с отворена длан, и се изкиска.
Изправих се неуверено, потръпвайки от стичащата се по кожата ми студена пот, и тръгнах към банята, където на една-две силни струи — подпрял се с длани на стената — изпразних съдържанието на стомаха си в тоалетната чиния. Чувах как Борис се смее в съседната стая.
— Пъхни два пръста в гърлото — подвикна той, а после и още нещо, което не чух заради новия пристъп на гадене.
Когато всичко приключи, плюх един-два пъти, после избърсах устата си с опакото на ръката. Банята беше в ужасно състояние: душът капеше, вратата стоеше широко отворена, газех по подгизнали хавлии и окървавени хавлиени кърпи, разпилени на пода. Все още потръпвайки след повръщането, пуснах водата в умивалника и пих от шепата си, после наплисках лицето си. Огледалният ми образ, гол до кръста, беше блед, с присвити рамене и подута устна — там, където Борис ме беше цапардосал предната нощ.
Борис все още лежеше на пода, отпуснат, като че ли тялото му беше лишено от кости, опрял глава на стената. Когато се върнах, той отвори здравото си око и се изкиска, като ме видя.
— Вече е по-добре, а?
— Майната ти! Да не си посмял да говориш с мен.
— Пада ти се. Нали ти казах да не се моткаш с тази чаша?
— Кой, аз?
— Не помниш, нали? — той докосна с език горната си устна, за да провери дали не е започнала да кърви отново. Сега, когато беше без риза, се виждаха изхвръкналите му ребра, следите от побои и обрив от горещина високо горе на гърдите. — Беше много лоша идея да оставяш тази чаша на пода. Лош късмет! Казах ти да не я оставяш там! Докара ни уроки!
— Не беше необходимо да я изливаш на главата ми — казах, търсейки пипнешком очилата си, и се пресегнах да взема първия попаднал ми слип от общата купчина мръсно бельо на пода.
Борис стисна с два пръста горната част на носа си и се засмя.
— Просто се опитвах да ти помогна. Едно малко питие ще те накара да се почувстваш по-добре.
— Да бе, много благодаря.
— Вярно е. Ако не го повърнеш. Главоболието ще ти мине като по вълшебство. Баща ми не е от хората, склонни да помагат, но това е нещо полезно, което знам от него. Най-хубаво от всичко е една добра, изстудена бира — ако има.
— Ей, я ела тук — казах аз. Стоях на прозореца и се взирах надолу, към басейна.
— Мхм?
— Ела да погледнеш. Искам да видиш това долу.
— Просто ми го опиши — измърмори Борис, без да помръдне. — Не ми се става.
— Най-добре ще е да станеш — картината на долния етаж беше такава, сякаш там се бе разиграло убийство. Следа от кървави капки водеше по каменните плочи към басейна. Обувки, джинси, една окървавена риза, бяха безредно разпилени наоколо. Една от протритите обувки на Борис лежеше на дъното в дълбоката част на басейна. И което беше по-лошо — голямо петно от повръщано плуваше като мазна пяна в плитката вода край стъпалата.
xxiv.
Накрая, след няколко не особено ентусиазирани опита да почистим басейна с вакуумната машина, се озовахме седнали в кухнята, на бара, пушехме от татковия „Вайсрой“ и разговаряхме. Наближаваше обяд — беше прекалено късно, излишно бе дори да обмисляме дали да отидем на училище. Борис — раздърпан, с безумен вид, с риза, разпрана и провиснала от едното му рамо, тръшкаше вратите на шкафовете и се оплакваше горчиво, че нямало чай — беше направил отвратително кафе по руски маниер, като го свари с утайката в една тенджерка на печката.
— Не, не — каза той, когато аз си сипах в една чаша с нормални размери. — Много е силно, пие се в много малка чаша.
Опитах го и изкривих лице.
Той натопи пръст в кафето и го облиза.
— Не би било зле, ако имаше бисквити.
— Сигурно се шегуваш.
— А хляб с масло? — попита той с надежда.
Смъкнах се от плота — много предпазливо, защото главата ме болеше — и започнах да търся, докато не попаднах на едно чекмедже, пълно с пликчета захар и пакети тортиля чипс, които Ксандра бе взела от бюфета на бара и бе донесла у дома.