Името Котку я правеше по-интересна, отколкото беше всъщност; но това не беше истинското й име, а само галено прозвище („сладурче“ на полски), което й бе измислил Борис. Фамилното й име беше Хъчинс; а истинското й собствено име беше нещо от рода на Кайли или Кийли или Кейли; освен това бе прекарала целия си живот в Кларк Каунти, Невада. Въпреки че ходеше в същото училище като нас и беше само с една година напред, беше много по-голяма — от мен беше по-голяма с цели три години. Очевидно Борис й беше хвърлил око от доста време, но аз не я бях забелязал до онзи следобед, когато той се тръшна на пода до леглото ми и заяви:
— Влюбен съм.
— О, така ли? И в кого?
— Онова гадже от групата, в която изучаваме гражданско образование. Оная, от която купих малко трева. Искам да кажа, тя при това е на осемнайсет, представи си! Боже, колко е красива!
— Имаш трева?
Той замахна на шега и ме удари по рамото; знаеше къде ми е най-слабото място, точно под лопатката — можеше да ме накара да изпищя, ако забиеше пръсти там. Но аз не бях в настроение и го ударих силно.
— Ох! Майната ти! — извика Борис и се търколи на една страна, потривайки с пръсти челюстта си. — Това пък защо го направи?
— Надявам се да те заболи — отвърнах. — Къде е тази трева?
Не разговаряхме повече за любовните интереси на Борис, поне този ден не, но след няколко дни, когато излязох от час по математика, го видях надвесен над същото момиче при шкафчетата. Борис не беше особено висок за възрастта си, но момичето беше много дребно, независимо от това, че изглеждаше много по-голяма от нас; с плоски гърди, кльощави бедра, високи скули, с триъгълно лице с остри черти и мазна кожа. Пиърсинг на носа. Черна тениска без ръкави. Белещ се черен лак на ноктите; черна коса с оранжеви кичури; безизразни, светли, синьозеленикави очи, силно подчертани с черен молив. Тя несъмнено беше яка — дори суперяка; но погледът, който плъзна по мен, будеше тревога, у нея имаше нещо, което напомняше на заядлива сервитьорка в закусвалня или злонравна детегледачка.
— Е, какво ще кажеш? — попита нетърпеливо Борис, когато ме настигна след училище.
Свих рамене.
— Бива я, струва ми се.
— Струва ти се?
— Е, Борис — ами тя изглежда горе-долу на двайсет и пет.
— Знам! Това е супер! — отвърна той като в шемет. Осемнайсетгодишна! И прилича на пълнолетна! Няма проблем да купува пиене! Пък и цял живот е живяла в този щат, знае на кои места не проверяват дали си пълнолетен.
ii.
Хадли, бъбривката, която носеше яке в цветовете на училището и седеше до мен в час по американска история, сбръчка нос, когато я попитах за харесваното от Борис по-голямо момиче.
— Тази ли? — каза тя. — Пълна курва. — По-голямата сестра на Хадли, Джан, била в един клас с Кайла, Кайли или както там й беше името. — Чувах, че майка й била направо професионална проститутка. Приятелят ти да внимава да не си лепне някоя болест.
— Брей — казах, стъписан от ожесточението й, макар че всъщност може би не трябваше да бъда. Хадли, дъщеря на военен, беше в плувния отбор на училището и пееше в училищния хор; имаше нормално семейство с трима братя и ваймаранер на име Гретхен, беше си го донесла от Германия, а баща й й се караше, ако закъснееше след определения от него час.
— Не се занасям — каза Хадли. — Прави го с гаджетата на други момичета — и със самите момичета, изобщо с когото й падне. При това, струва ми се, пуши трева.
— О! — отвърнах. Нито едно от изредените обвинения не беше в моите очи задължително основание да не харесвам Кайли или нещо подобно, особено като се вземе предвид, че през последните месеци двамата с Борис се бяхме посветили сериозно на пушенето на трева. Но онова, което ме притесняваше — и то много — беше начинът, по който Котку (ще продължа да я наричам с прякора, който й бе дал Борис, защото вече не помня истинското й име) с внезапната си намеса практически бе придобила пълна власт над Борис.