— Звучи малко прекалено — казах аз.
— Не, супер е. Мога да го прекъсна веднага, щом пожелая. Мисля си, че трябва да го направим на детската площадка — допълни той.
— Може би на Деня на благодарността.
Изоставената детска площадка беше мястото, на което вземахме „екстази“ всеки път — освен първия, когато Ксандра заблъска по вратата на спалнята ми, молейки ни да й помогнем да оправи пералнята, което ние, разбира се, не успяхме да направим, но онези четиридесет и пет минути, прекарани с Ксандра в пералното помещение, точно по време на върховия ефект на дрогата, направо ни сринаха жестоко.
— Много по-силно ли е от „екстази“?
— Не… е, да, но е прекрасно, вярвай ми. Все ми се искаше да излезем с Котку някъде навън, на открито, само че там е прекалено близо до магистралата — светлини, коли… какво ще кажеш за този уикенд?
Така че имаше какво да очаквам с нетърпение. Но тъкмо бях започнал да се чувствам по-добре и обнадежден — спортният канал не беше включван от една седмица, което несъмнено беше някакъв рекорд — когато, прибирайки се от училище, намерих баща ми да ме чака у дома.
— Трябва да поговоря с теб, Тио — каза той в момента, когато влязох. — Можеш ли да ми отделиш минутка?
Аз спрях.
— Ами да, разбира се — дневната изглеждаше почти като след обир — навсякъде имаше разпилени хартии, дори възглавниците на дивана бяха поразместени.
Баща ми престана да крачи — движеше се малко вдървено, като че ли го боляха коленете.
— Ела тук — каза той с приятелски тон. — Седни.
Седнах. Баща ми въздъхна; после седна срещу мен и прокара ръка през косата си.
— Адвокатът — каза той, приведе се напред с ръце, сключени между коленете, и ме погледна открито.
Чаках.
— Адвокатът на майка ти. Искам да кажа… знам, че е съвсем неочаквано, но наистина имам нужда ти да поговориш по телефона с него от мое име.
Беше ветровито; навяваният отвън пясък потропваше по стъклената врата, а тентата във вътрешния двор плющеше като знаме.
— Какво? — попитах, след като помълчах колебливо. Когато той ни напусна, майка ми беше споменавала нещо за среща с адвокат — предполагах, че става дума за развод, но така и не узнах какво бе излязло от тази среща.
— Ето какво… — баща ми си пое дълбоко дъх и се загледа в тавана. — Ето каква е работата. Предполагам, ти си забелязал, че вече не се занимавам със спортни залагания, нали? Ами — продължи той, — иска ми се да сложа край на това. Докато все още съм напред с материала, така да се каже. Не че… — той помълча и като че ли се замисли, — искам да кажа, честно, бях станал доста добър в тази работа, защото си правех необходимите проучвания и спазвах някаква дисциплина. Правя си изчисленията. Не залагам импулсивно. И наистина, както казах, справях се доста добре. Спечелих доста пари през последните месеци. Само че…
— Така — казах аз объркано в настъпилото мълчание, питайки се накъде ли бие.
— Искам да кажа, защо да си търся белята? Тъй като — той постави ръка на сърцето си — аз наистина съм алкохолик. Аз съм първият, който го казва. Изобщо не мога да пия. Едно питие ми е много, хиляда не ми стигат. Отказването от пиенето е най-доброто нещо, което съм правил някога. А пък с хазарта, въпреки склонността ми към пристрастяване и така нататък, винаги е било някак различно, разбира се, изпадал съм в тежки положения, но никога не съм бил като тези хора, които, знам ли, се увличат дотолкова, че са готови да злоупотребят със служебни пари, да съсипят семейния бизнес и други подобни. Но — той се засмя — ако не искаш да те острижат рано или късно, най-добре е да не се мотаеш постоянно в бръснарницата, нали така?
— И какво? — попитах предпазливо, след като бях чакал известно време да продължи.
— Ами какво… уффф — баща ми прокара пръстите на двете си ръце през косата си; изглеждаше като малко момче, объркан, невярващ. — Ето какво. Наистина искам да направя някои големи промени, и то незабавно. Защото имам възможност да започна от най-долните етажи в един чудесен бизнес. Един мой приятел има ресторант. И, искам да кажа, струва ми се, че това ще бъде наистина страхотно за всички нас — такъв шанс се отваря един път в живота, така си е. Нали знаеш, на Ксандра сега й е много тежко с новия й шеф, който е голяма гад, и знам ли, просто ми се струва, че такова решение би било много по-разумно.