Не разбирах защо се чувствам толкова объркан. Не бях успял да забравя Пипа и това ми беше ясно, може би никога нямаше да я забравя и това просто беше нещо, с което трябваше да свикна да живея, тъжното съзнание, че обичаш човек, когото не можеш да имаш; но съзнавах и по-непосредствените си затруднения да отговоря на изискванията на все по-натоварения ни (поне аз го възприемах така) социален живот. Двамата с Китси вече не можехме да се наслаждаваме на толкова много разтоварващи вечери, прекарвани насаме, да седим в някое затъмнено сепаре от една и съща страна на масата и да се държим за ръце. Вместо това почти всяка вечер имаше партита за вечеря, оживени маси в ресторанти в компанията на приятелите й, уморителни събития, на които аз (напрегнат, отказал наркотиците, с изопнати докрай нерви) не съумявах да излъчвам подобаващо оживление и общителност, особено като се има предвид и умората след работния ден — освен това продължаваха и приготовленията за сватбата, лавина от дреболии, от които се очакваше да се интересувам с ентусиазъм, подобен на нейния, пъстра вихрушка от опаковъчна хартия, рекламни листовки и всякакви стоки. Нейните ангажименти се равняваха на пълен работен ден: трябваше да обикаля фирми за декорации и цветарски магазини, да сравнява качествата на кетърингови компании и търговци, да трупа мостри от тъкани, кутии с петифури и парчета от торта за проба; тя нервничеше и постоянно ме молеше да й помогна да избере между практически неразличими нюанси на слонова кост и бледолилаво на някаква цветова скала, организираше поредици „момичешки вечери“, в които шаферките й оставаха да пренощуват, поръчала беше и някакъв „уикенд на момчетата“ за мен (организацията бе поверена на Плат?? Следователно поне беше сигурно, че ще съм пиян от началото до края), занимаваше се и с плановете за медения месец, сред купчини лъскави брошури (Фиджи или Нантъкет? Миконос или Капри?)
— Фантастично — повтарях с новия си, предназначен за разговори с Китси глас, — всички тези места изглеждат страхотно — въпреки че, като се вземеше предвид предисторията на нещастията в семейството й, свързани с вода, ми се струваше странно, че тя не проявява интерес към Виена, Париж или Прага, или изобщо която и да било друга дестинация, която не беше в буквалния смисъл на думата остров сред криещия всякакви изненади океан.
Все пак, никога досега не бях виждал така ясно бъдещето си; и когато си напомнях колко правилен е пътят, по който бях поел, както често ми се налагаше, мислите ми се насочваха не само към Китси, но и към госпожа Барбър, чието щастие ме караше да си възвръщам увереността и изпълваше части на сърцето ми, които бяха останали пусти и пресъхнали в продължение на години. След нашето съобщение тя видимо се ободри и освежи; започна да ходи из апартамента, устните й зарозовяха с едва забележима следа от червило, и дори съвсем ежедневното й общуване с мен бе оцветено от една постоянна, уверена, спокойна светлина, която сякаш разширяваше пространството около нас и озаряваше кротко и най-тъмните ъгли на душата ми.
— Никога не съм предполагала, че ще мога отново да бъда толкова щастлива — сподели тя тихо с мен, един път на вечеря, когато Китси беше скочила внезапно от масата и бе хукнала да се обади на някого, какъвто й беше обичаят, и бяхме останали само двамата на шахматната масичка в стаята на госпожа Барбър, ровейки неловко с вилиците в аспержите и сьомгата. — Защото… ти винаги беше толкова добър с Анди… окуражаваше го, повдигаше самочувствието му. Той винаги проявяваше най-добрите си страни, когато беше с теб. И… и толкова се радвам, че вече и официално ще бъдеш част от семейството ни, че вече ще легализираме това, защото… о, предполагам, че не е редно да говоря такива неща, но се надявам, че не възразяваш да проявя за миг откровеност — защото винаги съм мислела за теб като за свое дете, знаеше ли това? И навремето, когато беше малко момче.