— Какво?
— Вие с Китс изгладихте ли противоречията?
Не знаех как точно да му отговоря. След няколко мига мълчание той прибра един кичур от сивеещата си руса коса зад ухото. Лицето му беше зачервено, подпухнало, преждевременно застаряло, и аз си казах не за първи път, че Плат не бе успял да намери свобода в отказа си да порасне, как, отлагайки прекалено дълго момента на съзряването, беше успял да унищожи и последните отблясъци от своите потомствени привилегии; и че отсега нататък на подобни събирания винаги ще го виждат да се навърта в периферията на тълпата с чаша джин с лимон в ръка, а ето че брат му Тоди — още незавършил колеж — стоеше и разговаряше с група гости, сред които беше и президентът на един от колежите от „Айви Лийг“, един финансист-милиардер, и издателят на едно прочуто списание.
Плат не откъсваше поглед от мен.
— Слушай — каза той, — знам, че не е моя работа, но ти и Китс…
Свих рамене.
— Том не я обича — поде Плат импулсивно. — Твоята поява беше най-хубавото нещо, което се е случвало на Китси и тя го знае. Искам да кажа, като си помислиш как се отнася той с нея! Тя беше с него през онзи уикенд, когато загина Анди, знаеш ли? Това беше изключително важната причина, поради която изпрати Анди да се грижи за татко, въпреки че Анди беше безнадежден с татко, затова не отиде тя самата. Том, Том, Том. Всичко за Том. И да, явно, когато е с нея, той е на вълна „вечна любов“, „моя единствена любов“, поне тя така казва, но вярвай ми, зад гърба й нещата стават много различни. Защото — той замълча с ядосано изражение — от начина, по който я разиграваше… постоянно й измъкваше пари, ходеше с други момичета и я лъжеше — направо ми призляваше, а на мама и татко също. Защото за него тя е най-вече източник на пари. Така я възприема той. Но… не ме питай защо, тя беше луда по него. Напълно отвъртяла.
— И продължава да бъде, доколкото мога да преценя.
Плат направи гримаса.
— О, стига де. Нали се омъжва за теб.
— Кейбъл като че ли не е от мъжете, които се женят лесно.
— Е — той отпи голяма глътка от питието си, — за която и да се ожени Том, искрено я съжалявам. Китс може да е импулсивна, но не е глупава.
— Не.
Китси далеч не беше глупава. Не само че си бе уредила такъв брак, който най-много би зарадвал майка й, но и спеше с човека, когото наистина обичаше.
— От това никога не би излязло нищо. Както казваше мама, „чисто заслепление“, „нестабилна връзка“.
— Тя ми каза, че го обича.
— Е, момичетата винаги се влюбват в гадове — каза Плат, без дори да се опита да оспори думите ми. — Не си ли забелязал?
„Не“, казах си мрачно, „не е вярно“. Ако беше вярно, защо Пипа не обичаше мен?
— Виж какво, приятелю, явно имаш нужда от нещо за пийване. Всъщност… — той допи чашата си на един дъх, — аз самият бих пил още едно.
— Виж какво, налага се да поговоря с един човек. Освен това майка ти — обърнах се и посочих към мястото, на което я бях оставил — също има нужда от питие, и от нещо за хапване.
— Мама — каза Плат с такъв тон, сякаш му бях припомнил, че е оставил чайника да ври на печката, и се отдалечи със забързана крачка.
xxxiii.
— Хоуби?
Той като че ли се стресна, когато докоснах с ръка ръкава му, и се обърна бързо.
— Всичко наред ли е? — попита незабавно.
Почувствах се по-добре просто защото стоях до него — просто защото можех да дишам чистия въздух около Хоуби.
— Слушай — казах, озъртайки се притеснено, — може ли да поговорим набързо…
— О, това не е ли младоженецът? — попита някаква жена от оживената групичка, насъбрала се около него.
— Той е, моите поздравления! — около мен се запритискаха още непознати.
— Колко млад изглежда! Колко изключително млад изглеждате! — една руса дама на петдесет и няколко години стисна ръката ми. — И колко красив! — обърна се тя към приятелката си. — Истински чаровен принц! Възможно ли е да е на повече от двайсет и две?
Хоуби започна любезно да ме запознава с хората около себе си — учтив, тактичен, без следа от припряност; светски лъв от най-краткия вид.
— Ъъъм — аз се озърнах из стаята — съжалявам, че трябва да те откъсна от разговора, Хоуби, надявам се да не ме помислите за неучтив, ако…
— Искаш да ми кажеш нещо насаме? Разбира се. Ще ме извините ли?
— Хоуби — започнах аз веднага, когато се озовахме в едно относително по-спокойно ъгълче. Косата по слепоочията ми беше влажна от пот. — Познаваш ли някакъв човек на име Хависток Ървинг?
Бледите му вежди се сключиха.