— Как вървят нещата в Горен Манхатън? — попита Хоуби. — Нямаш представа какво вълнение предизвика посещението ти. Всъщност аз дори се канех сам да дойда да те видя. Единственото, което ме задържа, беше нежеланието ми да оставям Пипа сама, тъй като и без това скоро ще си тръгне. Разбираш ли, всичко стана много бързо. Тази история с Маргарет. Тя е като баща си, стария господин Блакуел — набие ли си нещо в главата, се захваща с него и това е.
— А той също ли ще отиде в Тексас? Козмо?
— О, не — той ще се чувства по-добре тук. Живял е в тази къща, откакто беше на месец и половина.
— Няма ли да тъгува?
— Надявам се, че не. Е… честно казано, тя ще му липсва. Ние двамата с Козмо се разбираме доста добре, но той е ужасно потиснат, откакто Уелти загина. Беше всъщност куче на Уелти, отскоро се привърза към Пипа. Уелти винаги е имал такива дребни териери, които нямат особена слабост към деца, разбираш ли — Чеси, майката на Козмо, беше същинска напаст.
— Но защо Пипа трябва да се пренесе да живее там?
— Ами — започна той, потривайки едното си око, — това е единственото смислено наглед решение. Маргарет е най-близката й роднина. Макар че Маргарет и Уелти практически не си говореха, докато Уелти беше жив — не и през последните години, така или иначе.
— А защо?
— Ами… — беше ясно, че не му се иска да обяснява. — Много е сложно. Разбираш ли, Маргарет изобщо не понасяше майката на Пипа.
Точно когато казваше това, една висока, остроноса, уверена в себе си жена влезе в стаята — на години ми приличаше на сравнително млада баба, чертите й бяха фини, патрициански, но хищни, посивяващата й коса имаше цвета на ръждясало желязо. Костюмът и обувките й ми напомниха на госпожа Барбър, само че бяха в цвят, който госпожа Барбър никога не би носила: жълтозеленикав.
Тя ме погледна; после погледна Хоуби и попита с хладен тон:
— Какво е това?
Хоуби въздъхна шумно; изглеждаше раздразнен.
— Не се безпокой, Маргарет. Това е момчето, което е било с Уелти, когато той загина.
Жената ме погледна над очилата си със стъкла-половинки — и изведнъж се засмя рязко, високо, смутено.
— О, здравей — каза тя, с внезапно избликнала любезност, и протегна към мен сухите си, червени ръце, обсипани с пръстени. — Аз съм Маргарет Блакуел Пиърс. Сестрата на Уелти. Всъщност полусестра — поправи се тя и хвърли поглед над рамото ми към Хоуби, когато видя повдигнатите ми вежди да се отпускат. — Разбираш ли, ние с Уелти имахме един баща. Майка ми беше Сузи Делафийлд.
Произнесе името така, сякаш се очакваше то да означава нещо за мен. Погледнах към Хоуби, за да преценя какво мисли той. Тя забеляза, че го погледнах, и също хвърли остър поглед към него, преди да насочи вниманието си — цялата искряща от добронамереност — обратно към мен.
— Какво очарователно малко момче си ти — каза ми тя. Дългият й нос беше малко порозовял на върха. — Ужасно се радвам да се запознаем. Джеймс и Пипа ми разказваха за посещението ти — наистина извънредно необичайно. Всички много се вълнувахме. Освен това — тя стисна ръката ми в своята — аз трябва да ти благодаря от все сърце, задето ми върна пръстена на дядо ми. За мен това означава много.
На нея? Отново погледнах объркано към Хоуби.
— Би означавало много и за баща ми — имаше нещо обмислено, отрепетирано в нейната дружелюбност („лее очарование с кофи“, би казал господин Барбър); и все пак медночервената й коса и приликата с господин Блакуел и Пипа ме привличаха въпреки волята ми. — Знаеш как е бил изгубен навремето, нали?
Чайникът засвири.
— Искаш ли чай, Маргарет? — попита Хоуби.
— Да, моля — каза тя енергично. — С лимон и мед. И една капка скоч — после, с по-дружелюбен тон, се обърна към мен: — Ужасно съжалявам, но се опасявам, че имаме работа, която е само за възрастни. Скоро трябва да се видим с адвоката — веднага щом пристигне медицинската сестра, която се грижи за Пипа.
Хоуби се покашля.
— Не виждам нищо лошо в това…
— Може ли да отида да я видя? — попитах, прекалено нетърпелив, за да го чакам да довърши думите си.
— Разбира се — каза Хоуби бързо, преди леля Маргарет да успее да се намеси — и ловко се извърна, избягвайки ядосания й поглед. — Помниш пътя, нали? Ето, оттук направо.