Разбунилият се народ виждаше в Самуила Мокри господарска опора и насърчение, а господарите виждаха в него свой най-голям враг. Ала той бе дал само първия тласък. Подеха го и го засилиха много повече богомилите или бабуните, както още ги наричаха по името на планината Бабуна, дето имаше техни свърталища; наричаха ги също и торбеши, поради торбите, които мнозина от тях носеха постоянно. Те бяха сега, които ходеха сред народа, сред селския народ и го подбуждаха към непокорство, караха го да иска и да взема своето. Работите стигнаха дотам, че се заличаваше всяка граница между свое и чуждо, из страната се разгаряше народен бунт. И от всички се повтаряше едно и също име — Самуил Мокри.
След битката в манастира Самуил се видя между два огъня. Той искаше по-голяма справедливост за селяните и сам даде пример за справедливост, но селският народ отиваше по-далеч и гонеше господарите от имотите им. Поиска от игумена на свети Наумовата обител да освободи селяните от принудителна работа, а после трябваше да го спасява от тях и не можа да го спаси — те го убиха, избиха всички монаси. Сега трябваше да гаси огъня и от едната, и от другата страна. Тъкмо по това време дойдоха да го търсят горе, в комитския дом, около двадесетина боляри и други заможни люде от Охрид, имаше още толкова и от други места в Охридската област, които бяха побягнали тук. Излезе пред тях Самуил, а те, като бяха толкова много и все силни люде, не бяха твърде почтителни към него. Заговориха едва ли не всички заедно, нахвърлиха се с остри думи и се насърчаваха взаимно:
— Ти, Мокри, сега си господар и управник на областта, признат и още непризнат, но тежко и горко ще бъде за всички, както си започнал… Баща ти, комит Никола Мокри, в гроба си ще се обърне! Ти освободи селяците от ангария, но ти ги дигна и срещу нас… Искаме от тебе да поправиш всичко, което развали, да укротиш всички тия бесове, които изведе от самия пъкъл…
Болярите говориха много и все такива думи, с укор и молба в същото време, защото и се бояха от Самуила. А той стоеше срещу тях и мълчеше; до него се бе изправил Мойсей и Самуил на няколко пъти трябваше да го възпира с ръка, да не се нахвърли върху тия люде. Самуил слушаше търпеливо болярите, докато започнаха те и сами да млъкват един след друг. Тогава той каза:
— Вие говорите само за себе си и гледате работата само от едната й страна, тая страна, която е обърната към вас. Аз ще ви кажа друго нещо и може би ще ме разберете по-добре.
Те всички го слушаха, защото се бояха от него и още за това, че очакваха тъкмо той да им помогне. Самуил Мокри продължи:
— Аз искам да спася царството и да го засиля. Елате с мене всички, за да го спасим и да го засилим. Силата на царството е войската му, а кой ще я даде — народът ще я даде, простият народ. Аз искам да бъде така, че и бедният народ да каже: това царство е мое и аз ще го пазя. Такова царство искам да направя аз, за да бъде за всекиго опора и сила. Не само за тебе, болярино! Ти държиш за закона само когато е в твоя полза. А по какъв закон живее твоят парик? Аз искам и да няма в нашето царство никакви парици, защото те не са и люде, ти не ги смяташ за люде.
Помълчаха болярите, но после пък заговориха неколцина в едно и също време:
— Ти само за селяците ли мислиш, за най-долните люде в царството! Какво царство ще бъде твоето царство без боляри и войводи?
— Няма царство без боляри и войводи — не се стърпя Самуил. — Но ти, болярино, ще бъдеш болярин и войвода, няма да бъдеш разбойник, няма да бъдеш грабител и мъчител. Ти мислиш, че селякът стои наравно със скота и по-долу от скота, а той е твой по-малък брат. Така е в името на Христа, така трябва да бъде във всяко справедливо царство. Аз защитявам селяците, защото те имат нужда от защита — те, не ти, от когото трябва да ги защитявам.