Между народа и най-много между селския народ ходеха и богомили. Богомили или техни следовници имаше навсякъде, във всяко по-голямо или по-малко селище, но имаше и други богомили, които ходеха непрестанно между народа и засилваха кипежа по всички места. Те говореха и проповядваха, но сега не за бога, който дал душа на човека, и не за сатаната, който направил човека от кал, не за доброто и злото в човека и в човешкия живот, не за греха и падението, за душевното очищение и възвисяване, не за въздържанието и омразата към плътта, към царя, към всичко земно, а говореха и проповядваха, за да възбуждат и разпалват простия и беден народ срещу земните властели. Те подбуждаха народа и го насърчаваха да иска все повече от болярите и поповете, да иска всичко, а някои някъде го подстрекаваха да дигне и оръжие срещу своите господари. Ала и те, и богомилите, или поне повечето от тях изпитваха същия страх — от царството, от господаря, от закона, та и от сатаната, срещу когото се бореха, и от бога, когото почитаха; също и те в страха си, дори и когато не го съзнаваха, споменаваха името на Самуила Мокри. Едни го споменаваха с добро и с почит за неговата справедливост, а други със старата омраза и старото недоверие към господаря, ала и едните, и другите си служеха с неговото име като с оръжие срещу болярите и духовниците, като ги заплашваха с него или го сочеха за пример.
И ето сега навсякъде се явяваше самият той — Самуил Мокри. Явяваше се заедно със своите петдесет души пъоръжени конници, винаги до него беше и Симеон Илика — едър и хубав като архангел. И което мълвата не беше доизказала за Самуила Мокри, казваше го докрай оръжието на тия страшни юнаци. Самуил търсеше простя народ и го събираше, но и сам народът навсякъде се трупваше около него и войниците му, следеше го по пътищата, очакваше го със страх и с надежда. Господарите и духовниците Самуил намираше там, където те се спотайваха сега и се криеха — по градовете и по твърдините им. С простите люде той говореше като с деца, които жалеше и искаше да защити, но които удряше през пръстите поради тяхната сиромашка лакомия; по-строг и по-страшен беше той за господарите, които не се отказваха от своето. Трудно се приемаше неговата мисъл и от едната, и от другата страна и много често там, дето успяваше да сложи ред, безредието наново започваше, щом той се отдалечеше. Ала имаше и люде, които го разбираха — простите по своему, болярите и духовниците също по своему, и ако всеки от тях би тръгнал с него, Самуил Мокри би повел след себе си вече многоброен полк. И така виждаше той сега в мисълта си целия български народ — като един силен, многоброен и непобедим полк след себе си…
Като навлезе Самуид с дружината си в долината на река Радика и още щом се отправи към първото селище, изсипаха се на пътя цяла тълпа селяци — мъже, жени, деца, — сякаш го бяха причаквали, и мнозина налягаха там ничком, за да спрат коня му.
— Спаси ни, господарю, спаси ни! — викаха и повтаряха някои от по-старите мъже, махаха ръце към него, кланяха се до пояс, влачеха се по колена и по лакти, жени и деца жално проплакваха.
Селяните изтласкаха напред един от най-старите между тях — той беше, види се, техен старейшина или най-умният.
— Ние сме тука от две села, господарю — заговори селякът с глух, задавен глас и продължи: — От две села, но така е по всички села далеко надолу по Радика. Ние тука сме люде на болярина Христофор Видуш, повече на негова земя работим, по неговите гори. И всички сме се пръснали по горите. Никой не смее да се върне в селото. Гони ни господарят, нашият господар. Бие и убива, дете в майка проплаква. Измряхме и от глад. Ето три недели откакто сме побягнали, опасохме нивите, но колко ниви са те. Тук от гората се живее и от стадата, но господарят забра и пази всички стада. Побягнахме…
— Говори по-бързо — прекъсна го Самуил, но старецът продължи, както си знаеше:
— Побягнахме ние от него. Като каза царят да ни освободи от ангария, поискахме си ние нашето право. А той дигна войската си сретцу нас. Не можеше да се живее повече по селата. От нашето село уби петима. Жените даде на войниците си. От село Сенце, до нас, уби двама, жените и там даде на войниците. Бият, газят ни с конете. Като чухме, че идеш насам…