При една от тия срещи царят му каза, че е умрял средецкият комит Всеслав и че е решил да прогласи брат му Арона за комит на Средецката, а също и на Струмишката област, която след смъртта на Мойсея бе останала без царски наместник. Самуил мълчеше.
— Не одобряваш ли, велики войводо? — попита царят и в тихия му глас потрепна тревога.
Сега Самуил отговори:
— Не казвам нищо, защото с това нищо няма да се промени.
Царят помълча с наведени очи; той знаеше, че отношенията между двамата братя не бяха братски. После наза:
— Арон Мокри е недоволен от мене. Оплаквал се, че като съм прогласил тебе за велик войвода, него съм пренебрегнал. Аз върша, което е справедливо. Като прогласявам него за комит на Средецката и Струмишката област, тебе, велики войводо, ще проглася за комит на Охридската област, в която влиза и сегашният мой престолен град с цялата тая част на царството.
Самуил се поклони и пак нищо не отвърна. В това решение на царя и в думите му той долавяше воля за справедливост, но също и угодничество или пък това беше наистина от по-голямо доверие към него.
Сега той ходеше често и на по-големия остров в малкото Преславско езеро. Още през топлите есенни дни нареди да се построи на тоя остров малка къща. Тя беше на другия край на острова и не там, дето черноризецът градеше своята църква. Самуил искаше тая къща да бъде по-далеч от чужди очи, та я огради и с висока каменна стена. В двете езера имаше и други няколко острова, той ходи и до тях с чун, но те бяха по-далеко, бяха пусти и диви — стръмни скали високо над водата. Къщата на острова в Малкото езеро се издигаше на една поляна край брега, заградена от другите й три страни с гъста гора. Като нареди Самуил тая усамотена къща и я украси, доведе тук Биляна и нейната сляпа тетка.
Той ходеше често на острова още като почна да гради къщата, а още по-често, като настани в нея двете жени и това не можеше да остане скрито от людете по околните селища, най-вече от очите на черноризеца, който беше тукашен постоянен жител. Поговориха простите селски люде за къщата и за жените в нея, докато наситиха любопитството си, пък и не им беше много чудно това, което правеше могъщият болярин. Той можеше да прави, каквото си иска, нели затова беше болярин. Тия бедни рибари и горски люде познаваха Самуила Мокри, между тях имаше и негови войници, та повече заради него, какъвто го знаеха, тръгна сред тях и дума, че младата жена била русалка и войводата я пленил в самото езеро. Черноризецът се сещаше по-добре каква беше тая жена, но не отвори дума за нея нито пред другите люде, нито пред Самуила, когато се спираше великият войвода да погледа църквата му и се чудеше в ума си, че торбичката със златици не беше ускорила градежа й.
Биляна и сляпата й тетка вече не плетяха рибарски мрежи. Сляпата жена се припичаше на още топлото есенно слънце, заслушана в шума на водата, която се плискаше в близкия бряг. Тя знаеше, че войникът на Биляна бе ги настанил в хубава къща и се грижеше за тях — не беше вече нужно да плетат мрежи. Нейният прост беден живот беше в самата нея и стигаше й това, че разкривените й пръсти вече си почиваха. Като чуеше стъпките на Самуила или гласа му, тя питаше все едно и също:
— Ти ли си, войнико?
Един и същ беше и отговорът на Самуила:
— Да, тетко.
— Да си жив и здрав, синко.
Той идваше на острова сам. Радоя и конете, или ако водеше и други люде, той оставяше по най-близките селски хижи на отсрещния бряг. Когато Самуил не беше на острова, Биляна се готвеше как по-добре да го посрещне, а когато наближаваше време да си отива, тя се грижеше как по-добре да го изпрати. Преди тя се бе грижила за дядо си — да го нахрани, да го облече. Самуил беше велможа, но като знаеше тя да слага гърне на огъня, бързо се научи да вари и по-вкусни гозби, научи се да лови риба в езерото с въдица, за да слага прясна риба на трапезата му. Шиеше му и тънки ризи, кърпеше го също, когато закачеше той дрехата си за някой клон из гората. Самуил Мокри винаги бе имал много слуги и всякакви угодници, но така се бе грижила за него само родната му майка, докато беше още здрава. В грижите па Биляна за него нямаше ни слугинска покорност, ни угодлпвосг, а имаше обич.
Такава беше обичта па Биляна — топла, чиста и дълбока. Като водите на езерото — дълбоки, но се вижда на дъното всяка песъчинка, всяко камъче. В нейната обич нямаше ни следа от хитрина, от любовно лукавство, а беше проста и ясна тая обич, каквато беше и цялата и душа, каквито бяха и всичките й мисли. Така му даваше тя и своето младо, силно тяло — всецяло и без хитрина. Самуил не можеше да се насити на свежестта и младостта н, на тая чистота в нея. Той си спомняше погледите на жена си Агата, отпуснатото й тяло; в нейния премрежен и далечен поглед той не виждаше себе си и свои мисли. Агата оставаше чужда в ръцете му, спотаена в себе си и лукава дори когато гореше от страст. Сега той виждаше Агата по-ясно и се отвращаваше от хитрините и преструвките й, когато искаше да го примами и да го приеме, но само за себе си, като някакво живо оръдие за любов. Когато не го искаше повече, тя се отдръпваше от него или се изплъзваше от ръцете му пак с хитрини и преструвки. С нея той беше винаги в някаква мъка, в мъчителна незадоволеност, животът им беше без обща радост и без искреност.