— Боиш се да не влезеш в грях… Виж каква хубост!
— Да. Но аз не съм дошъл тук да гледам танчарки. Кажи им да си вървят.
Танчарките започнаха със същите ритмични, плавни движения да свалят прозрачните си була и докато обиколиха еднаж и още еднаж трапезата, подредиха се една до друга съвсем голи. Самуил се приведе към войводата Крагуй, който гледаше голите жени с отпусната долна челюст, и каза близу до лицето му:
— Аз не съм ни монах, ни скопец, но за голи жени и за вино ние сме готови да забравим и небе, и земя.
Той се обърна и към Мойсея, който бе чул думите му и го погледна със сините си очи, които се къпеха във влага на разкаяние. По-младият брат му кимна:
— Ето и ти също…
По руменото лице на Мойсея се дигна още по-гъста червенина, той скочи, грамаден между насядалите тук мъже, и посягайки към меча си, извика на голите танчарки:
— Вън! Или ей сега ще ви насека!
Жените се втурнаха с писък към разтворената врата, по каменния под останаха само пъстрите им въздушни була.
— С меч ли ще плашиш жените! — рече надуто Арон Мокри.
Мойсей изпадна в ярост. Той блъсна трапезата с големия си крак и каквото имаше по нея, се пръсна надалеко по пода. Приближи се към Арона през разпилените паници и чаши, надвеси се застрашително над него:
— Ти… облякъл си се като ромейски лигльо! Само за голи жени ти!…
Самуил се изправи между двамата, тогава Мойсей се спусна към разтворената врата и викна на навидимите свирци:
— Спрете и вие там!
Утихна цялата къща. Никой от слугите вече не смееше да се мерне насам. Станаха всички прави, в настъпилата тишина се чуваше само бързото, хрипливо дишане на Мойсея. Като търсеше с поглед разигралите се неспокойни очи на Арона, Самуил рече:
— Така не може повече да се живее. Така всичко пропада и гине. И царство, и люде, и имот. Ние решихме да спрем тая гибел. Ето — посочи той с ръка Мойсея — нашият по-стар брат и аз, и всички, които милеят за добро и спасение. Който тръгне с нас, ще бъде с нас, а който е срещу нас, и ние ще бъдем срещу него. Той побутна Мойсея с ръка:
— Да си вървим.
Арон мина след гостите си в преддверието. Тук Самуил се спря, почака другите да излязат и се обърна към Арона:
— Донесох парите. Бащините ни пари.
— Къде са? Колко са? Ти нели…
— Ела утре горе, в управлението. Ще ги броим заедно. Не знам колко са. Тия пари не са нито за мене, нито за тебе.
— Как… Всеки ще си вземе своето. Бащиния.
— Ще ги дадем за войската. Ще искаме от другите, ще дадем и ние. Всичко ще дадем, което е нужно, не само парите.
— Ти как решаваш за всички…
— Както за себе си решавам. А ти иначе ли ще решиш?
— Аз искам да знам кое е мое.
Самуил подигна рамена:
— За себе си аз не искам нищо повече. Нито пък те гоня от бащиния ти дом и имот. Но което ще взема от другите, ще взема и от тебе. Добра ти нощ.
Арон пристъпи до един от прозорците, които гледаха към улицата. Двама от слугите му разнасяха вън запалени факли, но и закъснялата месечина бе изгряла над градските стени и покриви. Той виждаше как проблясваха върховете на копията, излъсканите метални части по облеклото и оръжието па войниците. Други слуги доведоха конете на гостите му, които бързо изчезнаха в светлия здрач вън. Тръгна след тях и малката дружинка войници, изчезнаха някъде и слугите със запалените факли. Над опустялата улица остана да свети само месечината. Арон въздъхна издълбоко и потрепера от хлад в гънките на ромейската си тога. Към устата му внезапно се надигна широка прозявка.
На другия ден Арон Мокри замина за Средец, без да се обади на братята си.
V.
Самуил и Мойсей тръгнаха да обиколят охридските тържища и влизаха при купците и разните художници. Работните люде посрещаха двамата братя със страх и недоверие, но Самуил ги караше да бъдат по-откровени. Братята влязоха при всички железари и оръжейници, при всички шивачи, кожари, обущари, седлари, при всички купци на храни, платове и всякакви тъкани, на кожи, на желязо.
— Събираме полковете си — казваше Самуил, — Нели виждате какво време настана, нямате мира и вие, нямате опора и защита. Нужно ни е оръжие, нужно ни е облекло, храна за войската ни е нужна.
Купците искаха пари и стоки за размяна, а художниците искаха желязо, платове, кожи. Самуил изваждаше по една кожена кесия ромейски златици, ромейски сребърни или медни пари и даваше на купците по две, по пет, а някъде и по десет. Даваше и стока от царските складове. Парите бяха малко, не бяха много и стоките, но той насърчаваше купците и с думи:
— Това е за начало. Мислете и за това, че което правим за себе си, ще бъде и във ваша полза. Ако върви, както е досега, разбойници и обирачи ще влизат по продавачниците ви, по къщите ви, ще бъркат в пазвите ви, ще дойде и враг да ви убива и ограбва…