— Ти тук като истински инок…
— Мене ми е добре тук…
— А царството, брате? Нели говорихме да работим за царството ни.
— Говорихме, но… Сега на България само господ-бог може да й помогне.
Не беше изненадан Самуил от тия думи на брата си. Той въздъхна:
— Как да започна, като знам какъв голям е умът ти и си по-стар от мене, и да започна с казани вече думи… Господ-бог ни е дал ум и няма да слезе от небето заради нашите работи. Ние трябва сами да си го оправим с ум и разум. Аз започнах и няма да спра. С мене е Мойсей. Арон… замина за Средец.
Давид отвърна:
— Виждаш ли? Ето и ние четиримата на четири страни. Така е с всички, с целия народ. Разномислие, гнилота, безверие.
Той седеше срещу Самуила с отпуснати клепки и така, толкова близу, изглеждаше грамаден с едрата си глава, с приподигнатите си рамена и разстланата руса брада по широките му гърди. Самуил и с него обърна, както с всекиго и с всички:
— Ти трябва да излезеш от тая кула. Застани тук, в Костур, или във Воден. Събирай по-добрите, около тебе ще се събира и войската. Ще те прогласим за цар, да има народът стожер. В Преслав все още няма цар.
Давид отвори срещу него очи, големи и сини:
— Цар… Не мога да бъда цар. Няма достатъчно твърдост в сърцето ми.
— Ти си най-старият от нас. А нужно е да издигнем едно име.
— Едно име… Нека бъде твоето. Със своята воля и усърдие ти излизаш пред всички.
В очите на по-младия брат проблесна мека светлина. От почуда пред прозорливия ум на по-стария, от благодарност. Но той побърза да каже, за да излезе наясно и със себе си:
— Аз, най-младият от братята… Това ще предизвика смущение. Нека всичко бъде редовно и законно, за да се вижда, че ние носим ред и закон. Светлината на твоя ум и чистотата на сърцето ти стигат за царския престол. А ние ще бъдем до тебе.
Давид сложи ръка на коляното му:
— С това ти не бързай. Нека народът сам познае царя си и той ще бъде най-достойният. Но ти върви, както си тръгнал. Ще ти помагам и аз, колкото мога.
Двамата братя се бавиха в Костур и в малката Давидова твърдина две недели. В града имаше врагове, които показаха опасната си омраза, но по всички села в тая област настана оживение, което радваше сърцето на Самуила. Реши се и се прогласи, че Давид Мокри ще събира полка си. Като започнаха да се събират тия, които се числяха към полка, идваха и други, които сами искаха да бъдат приети за войници. Те не бяха мнозина, но такова нещо не беше ставало още от времето на предишните царе, когато людете бяха по-войнолюбиви. Самуил поиска да види някои от тия мъже и говори с тях:
— Искате да влезете в полка по своя воля… Защо?
Отговорите им бяха почти едни и същи:
— Ще живеем по-добре, у дома гладуваме… Казаха, че ще воюваме за нов цар и бил по-добър цар…
В Костур имаше само неколцина боляри българи, но те не се числяха към войската освен началника на костурската крепост, който също беше тукашен болярин. Войската идеше и тук най-много от селата, но селата по тия места бяха по-свободни, та не боляринът, а всяка селска община или всеки по-голям род даваше на царя определен брой войници и по-малки воински началници.
От зачислените към Давидовия полк тукашни люде не дойдоха само деветмина. Давид Мокри махна с ръка — какво бяха девет войници повече или по-малко. Ала Самуил прати люде да издирят и да доведат тия деветмина.
— Деветмина войници наистина не са много — каза той на по-стария си брат, — но като показваме небрежност ние по-горните, по-долните от нас ще бъдат много по-небрежни.
Давид поклати глава:
— Ти ще се умориш да държиш всичко в такъв строг ред. Всеки жив човек има свои мисли и свои желалия, своя воля.
По-малкият брат отговори:
— Няма да се уморя и докато съм жив, ще искам, което е нужно.
— Така ти можеш да прегазиш всяка граница, каквато трябва да се пази между вожда и тиранина. Но — додаде с въздишка по-старият — и това е човешко…
Такава беше винаги мисълта на Давида Мокри — противоречива, непоследователна, като че ли истината има по две и три, и повече лица. За Самуила истината имаше само едно лице и той във всичко търсеше това едно-единствено лице. Двамата братя често влизаха в спорове и в противоречивите мисли на по-стария си брат Самуил търсеше своята истина.