Арон чете и препречете още няколко пъти писмото на Самуила. И бързаше да вземе още по-здраво цялата Средецка област. Той дори се опита един и два пъти да заплете в своите кроежи и управителите на Ниш и Бъдин, но те не се поддадоха на примамките му. Бъдин и Ниш бяха също големи твърдини, пък сега беше такова време, че всеки по-голям управител или войвода, или болярин имаше свои кроежи, свои притезания около царските работи и едва ли не всеки от тях мислеше да става цар на България. И най-много от всички Арон Мокри. Той се вдаде с такова увлечение в разчистването на пътя си към царския престол, че неговият тъст се подчини напълно на непреклонната му упоритост и вече нищо не можеше да му откаже. Арон поиска от средецкия комит и го принуди да прогласи пред целия народ воински поход към Преслав за спасението на царството.
И това бе направено още в следващия неделен ден. През последните няколко дни Арон разпрати люде по много селища из Средецката област да подканят народа на събор в Средец за тоя неделен ден; споменаваше се за трапези и гощавки, за игри и веселби, в същото време се подхвърляха сред народа и неясни думи за нов цар, за нова управа, за раздаване на земи; за награди и разни други облаги.
Още рано в деня на събора започнаха да бият камбаните и клепалата на средецките църкви. По улиците се движеха цели тълпи, но не знаеха накъде да се насочат — още не виждаха това, за което бяха се събрали. А продължаваха да идват люде в града на дълги върволици от околните селища. Сега в Средец имаше може би пет пъти повече народ. Градът се простираше нашироко между високите си стени, от хълма, на който се издигаше голямата църква „Света София“, надолу към запад и югозапад, но изглеждаше намалял и тесен — толкова много народ се бе събрал в него. Навсякъде беше пълно с люде, виждаха се по врати и прозорци, влизаха и излизаха, движеха се на гъсти тълпи, особено по тесните и криви улици в средищната част на града, около топлите бани. Стотици и хиляди бедно облечени, дрипави мъже, жени, деца се трупаха около църквите, пред болярските къщи, блъскаха се, шумяха най-вече около големите бъчви с вино, които бяха натъркаляни на много места из града, но пазачите още никому не даваха да се докосне до тях.
— Вървете, вървете — викаха те. — Не се спирайте тука! Казано е: няма да се точи вино, докато не пусне църква.
Надигна се още по-голяма глъчка и весел кикот, когато слугите на комит Всеслав наизнесоха и наслагаха край бъчвите кошове с хляб, с печени меса.
— Назад! Чакайте да пусне църква! — продължаваха да викат пазачите, пък те самите вече бъркаха по кошовете и викаха с пълни уста.
После голяма част от народа се втурна да гледа шествието, което започна от дома на комит Всеслав и се отправи нагоре към хълма, където се издигаше цял от дялан камък и червени препечени тухли огромният корпус на съборната църква „Света София“. На ранното пролетно слънце трептяха и блестяха ярките багри по скъпите облекла на участвуващите в дългото шествие велможи и управници, накитите по тях, излъсканите позлатени шлемове и ризници на воинските началници и още повече пъстрилото по разкошното облекло на жените, които следваха също в редица по две и по три дългата редица от мъжете. Бляскавата процесия се движеше бавно, тихо, тържествено. Водеше я сам старият комит, в дълъг пъстър кожух и висок черен калпак, цял обсипан със скъпоценни камъни и бисери. До него вървеше зет му Арон Мокри във войводско облекло, препасан с меч; той знаеше, че изглеждаше по-къс редом с едрия си тъст, та още повече виреше глава и цял се надуваше, сякаш да надмине ръста на стареца. На няколко стъпки след тях двамата се подреждаха според сана, и знатността си останалите средецки големци, следвани от редицата на жените. Блясъкът и пъстротата на тая върволица от мъже и жени изглеждаха още по-ярки между гъстите редици на струпалия се по улиците народ — сива, тъмна маса от хиляди люде, одърпани, мършави, с гладни очи, потъмнели бяха и шарките по износеното, нечисто облекло на селяните. Където минаваше шествието, насъбралите се люде замлъкваха и се чуваше още по-ясно тържественият звън на камбаните, ситните звуци на клепалата, само тук-там внезапно се надигаха кресливи гласове: