— Ти не можеш да знаеш коя е повече.
— Виждам. Нели ти казах. Къде е войската ти?
— Ще затворя градските порти.
— Западната вече я държат мои войници.
Лицето на Арона ставаше все по-бледо, той помълча и току се усмихна:
— Ти какво сега… Не искаш ли да видиш жена ми?
— Искам. Снаха ми е станала.
Арон пак го побутна с юмрук:
— Ти винаги така… Веднага се ловиш за меча.
— Това е добро в тебе, че веднага разбираш всичко.
Арон го хвана дружески за лакътя:
— Да вървим. Не е далеко. Ще видиш и тъста ми, комит Всеслав.
Като излязоха на улицата, Самуил на свой ред улови Арона за лакътя:
— Заведи ме при златарите. Искам да купя дар за моята снаха. За пръв път ще я видя. Ще почакаме и братята ни, та заедно да ни заведеш у дома си.
Те навлязоха в тясната и крива уличка на златарите, близу до градските бани. След тях яздеше Радой, но тропотеха конете и на цяло отделение войници, които придружаваха Арона навсякъде. Двамата братя се спряха пред малката работилница на най-прочутия средецки златар и слязоха от конете си; преди няколко дни тук Арон бе поръчал да му изработят два царски печата с неговия образ: златен и оловен. Майсторът се бе превил на две над малката си работна маса и усети двамата братя едва като влязоха в работилничката му. Той се приподигна, взирайки се в тях с уморените си очи, остави на масичката предмета, който работеше, обърса и двете си ръце о престилката и бръкна някъде под масичката.
— Ти остави това… — опита се да го спре Арон Мокри, но той вече мушкаше в шепата му единия от печатите, който бе успял да направи. Арон не можеше да скрие печата и отвори шепата си да го види, с крива усмивка, сякаш всичко това беше само шега.
Самуил посегна и взе печата от ръката му, разгледа го мълчаливо и му го върна. После той извади от малката кожена чанта, която висеше на препаската на меча му, една кесийка и я хвърли на масата на златаря:
— Дай ми за тия пари един накит за млада невеста.
Златарят изсипа в шепата си двайсетина златни, сребърни и медни пари, разгледа ги близу до очите си и пак ги върна в кесийката. Сетне ги мушна някъде под масата и се обърна да търси в долапа зад себе си. Той извади от там едно огърлие от сложно преплетени златни брънки и го подаде на Самуила: нека стоката сама да говори за себе си. Самуил разгледа огърлието между разперените си пръсти и го прибра в чантичката си.
— Да вървим — каза той и като излязоха на улицата, продължи: — Да вървим да посрещнем по-старите си братя.
Той искаше Арон да види и отблизу полка, който тъкмо по това време влизаше в града през западната порта.
Единствен, който от сърце се зарадва на тримата гости, беше старият комит Всеслав. Дъщеря му Варвара, съпругата на Арона, някак много бързо се промени, след като свали невестинския си венец. И преди, като мома, тя беше по-мълчалива от сестра си и често се изчервяваше до сълзи, та всеки мислеше, че е свенлива поради грозотата си. Като се омъжи за Арона Мокри, бързо се възгордя, вкамени се от гордост, изстина. Остана само слабостта й да се изчервява, което и преди, а още повече сега беше външен белег на потайни мисли, на голямо, но скрито честолюбие. Още през първата им брачна нощ, нечестиво въодушевен от моминския й свян, но също и от грозното й лице, Арон й каза, че ще я направи българска царица. Варвара му повярва, честолюбивото й сърце се изпълни с гордост. През целия си живот бе страдала от грозотата си, но ето, тъкмо такава, каквато беше, тя се виждаше вече седнала на царския трон и виждаше всички други на колена пред нозете си. Като видя сега тримата си девери, показа им дръзко своята надменност — едвам прошепна нещо в отговор на приветствените им думи, а дара на Самуила стисна в малката си шепа и дори не го погледна.
Поведе гостите си комит Всеслав към трапезарията с шумна радост, а там чакаха и други гости — най-близки негови люде, поканени тая вечер. Детинската радост на стария човек съживи всички.
— Искам — каза той — да празнувам втора сватба с новите си роднини.
Тримата братя отвръщаха приветливо и прилично на неговото гостолюбиво въодушевление, дори Мойсей се поувлече в пиенето, а което не можеха да направят сътрапезниците сами за своето веселие, правеха го неколцина свирци в една съседна стая, чиято врата беше широко отворена.
Както беше редно и прилично, когато слугите смениха виното за трети път, жените станаха от трапезата и се оттеглиха, за да продължат веселбата си в женското отделение; първа се изправи Варвара Аронова, без да дочака майка си и по-старата си сестра, и пак цяла се изчерви от пренебрежението, което проявяваше пред всички гости. Ала тъкмо в същото време в трапезарията влезе един от младите военачалници във войската на Арона. Случило се бе нещо важно — виждаше се по лицето на младия воин и повечето от гостите се извърнаха към него.