— Кажи да чуя, хиляднико, каква молба имаш към мене.
Подпря се на меча си старецът и се изправи. Като се задъхваше от вълнение и от стеснение пред тия царски люде, той разказа от начало до край за разпрата си с великия болярин Никита Гургут и завърши:
— Искам имота си, а още повече искам сина си. Искам съд праведен, войводо на престолния град. Аз говоря самата истина.
— Ти твърдиш, че великият вътрешен болярин Никита Гургут е грабител, насилник и лъжец — рече сърдито управителят. — Това, което твърдиш, трябва да докажеш пред съда, ако царят позволи да ви съдим с великия болярин.
Борис Илица въздъхна издълбоко и каза приведен над меча си:
— Вече много пъти тропам на твоята врата, но твоите люде не ме пущаха да се явя пред светлото ти лице. Досега аз никого не съм излъгал.
Управителят поклати глава:
— А как ще лъже един велик болярин, когото ти нарече още и убиец?
Наведе се още по-ниско над меча си Борис Илица, а Самуил сложи ръка на рамото му и се обърна към управителя:
— Ти не можеш, войводо на престолния град, да съдиш праведно, щом преди това още твърдищ, че великият болярин не лъже. А поставяш в защита на болярина и позволението на царя. Аз пък повече вярвам на тоя престарял войник, но законът за всички трябва да бъде еднакъв. Стори поне тая милост на стария човек, за да се успокои сърцето му: издири къде е синът му. Великият болярин Гургут твърди, че е в затвора, а баща му се бои да не е погубен. Аз ще остана в Преслав и ще чакам, докато виновният в тая разпра получи своето наказание, и по това ще позная по-добре дали новият цар е дошъл с правда в царството си.
— Ще останеш — придръпна се управителят и мускулите на челюстите му заиграха. — Ще останеш в Преслав може би по-дълго, отколкото си мислиш.
Още недоизрекъл тия свои неясни думи, отиде и дръпна вратата. Той очакваше да види там стражата, която трябваше да задържи Самуила, но видя извадения меч на Радоя и уплашения писар срещу него. Управителят с мъка успя да надвие изненадата си и се обърна вече с друго лице към Самуила:
— Ще изпратя с вас писаря, за да узнаете дали синът на хилядника е задържан в затвора. — И се обърна към писаря си: — Върви с тях до затвора от мое име.
Затворът беше една стара крепостна кула с дълбоки подземия и двор около нея с каменна ограда, с помещения за стражата и всичко това беше прилепено към външната крепостна стена.
Писарят на управителя поведе тримата мъже през вътрешния град, после по някакви странични улички през външния град. Радой вървеше последен и през целия път не преставаше да мънка, да подвиква подир господаря си:
— Не ни мислят доброто тия люде… Да си вървим… Каква ра-работа имаме ние с тях… Къде се намери и тоя старец…
Те прекосаха една неголяма поляна на самия край на града и се спряха пред тежката, обкована с железа врата на затвора. За последен път се опита Радой да отклони господаря си:
— Ама какво търсим ние в тоя затвор… Студено ми ссстава, като го гледам…
Стражът, който стоеше пред вратата на затвора с дълго копие в ръце, даде знак и след някое време вратата се открехна, показа се там началникът на стражата. Писарят посочи тримата мъже:
— От името на управителя на престолния град пусни тия люде при главния тъмничар. Нужен им е по работа.
Началникът на стражата изгледа мълчаливо тримата, дръпна вратата по-широко и ги пусна да влязат. Чу се зад тях как блъсна той вратата и я залости. После ги поведе през двора към мрачния вход на самия затвор, където излезе да ги посрещне главният тъмничар:
— Нови ли ми водиш…
— Идват по работа. Праща ги управителят.
Главният тъмничар примига срещу тях с малките си хлътнали очички. Самуил Мокри каза:
— Пратени сме да узнаем дали има тук затворник на име Симеон Илица. Млад човек, ето тук е и баща му.
Тъмничарят попридъвка, преди да проговори, и рече само една дума:
— Има.
Чу се сякаш из целия този мрачен двор между високите каменни стени как изхлипа издълбоко старият хилядник, от очите му потекоха ситни сълзици, но лицето му се смееше. Самуил попита:
— А да го видим за малко?
Тъмничарят поклати глава: не!
В същото време на входната врата на затвора се чу силно почукване. Началникът на стражата отиде да отвори. Оттам нахлуха цяло отделение въоръжени войници, приближиха се бързо и се нахвърлиха върху Самуила, върху Радоя и върху стария хилядник. След къса борба и тримата бяха обезоръжени и наблъскани в кулата-затвор; свалиха даже и ризниците им. В един почти тъмен ходник ги разделиха на две страни и тримата от войниците задърпаха Самуила по една тясна каменна стьлба надолу към подземията на затвора. Той се спря: