Изгледа ги един по един и Мойсей — да види дали наистина беше така, както говореше Арон. Да, наистина беше така, те кимаха с глави, повтаряха:
— Да, да…
— Но — подзе пак Арон, сключил вежди, сякаш от преголеми усилия да бъде справедлив в думите си, — но нашият най-стар брат, когото господ е надарил с велика мъдрост, никога не е искал да води войска. — Понамести се той на мекия си стол и току протегна ръка към Мойсея, опря в него насочения си пръст: — Ти трябва да водиш тая войска, никой друг, ти!
Това свойско докосване даде неочаквана последица: вместо да притегли Мойсея, да го разнежи, то изеднаж го събуди. Той отвори строги, гневни очи, загледа се в Арона, промълви изтихо:
— Ти… що… — И току викна: — Против Самуила ли, против Давида! Мене! Искаш да ми разбъркаш ума!
Той скочи и посегна към дръжката на меча, но мечът му не беше на бедрото му; както и другите гости тук, които носеха мечове, той бе го оставил тоя път в един от ъглите на стаята. Арон също скочи с пребледняло лице, наскачаха и приятелите му. Мойсей се огледа и като не можа да изтегли меча си в същия миг, ритна с големия си ботуш ниската трапеза и я прекатури. Той и друг път бе ритвал трапезата на Арона. Настана бъркотия, дотичаха слуги. Отлял по тоя начин от гнева си, Мойсей се смути повече от всички и току се втурна към ъгъла, грабна меча си и бързо излезе от стаята.
Тръгна да търси Давида. Намери го в стаичката му:
— Ще го убия! Той е самият дявол… Иска да ме съблазни… Арон!
— Седни, седни, смири се, братко.
Мойсей послушно седна и шумно подсмръкна; бяха потекли сълзи от очите му.
В разговора, който започнаха двамата братя вече по-успокоени, за пръв път споменаха и двамата, че трябва да напуснат Средец заедно с войската, която бяха довели.
Тая войска беше вече цяла беда за града. Към нея трябваше да се прибави и войската, която бе събрал Арон. Това бяха над три хиляди и петстотин млади мъже, облечени във войнишко облекло, въоръжени. Те не зачитаха вече много нито мирните средецки граждани, нито властите в града, нито реда, който трябваше да спазват като войници. Хранеха ги зле и те не искаха да стоят повече в тоя град, далеко от родните си краища. Пиянствуваха по кръчмите, биеха се помежду си и особено с Ароновите войници, биеха гражданите, задиряха жените, нападаха ги по улиците и дворищата, крадяха, каквото им попадне, навлизаха чак до къщите и продавачниците да крадат. Разпуснаха се и мнозина от началниците им. Мойсей Мокри поддържаше донякъде реда в своя полк с голяма строгост, ала войниците все се изплъзваха от ръцете му. Имаше и войници, които бяха напуснали полковете си, бяха се разбягали по далечните си родни краища.
Беше вече жарко лято. Над Средецкото поле се ширеше нажежено пепеливо небе и дни наред не се мяркаше по него ни едно облаче. Възправена насред полето, Витош планина едвам се синееше, забулена в душни летни мъглявини. За двамата братя, които седяха тук в очакване, настъпиха безкрайни тягостни дни. След скарването си с Мойсея Арон отиде на лов надолу по Струма и все не се връщаше, а жена му не искаше и да знае повече за двамата си девери. Те й пречеха да се чувствува пълновластна господарка в Средец редом с остарелия си баща И само страхът й от полковете им я възпираше да не ги прогони от Средец. По това време, вече към средата на месец юли, се завърнаха в Средец людете, които бе изпратил Арон в Преслав. Като ги изслуша Варвара Арюнова, веднага ги изпрати при деверите си. Те бяха донесли такива вести от престолния град, че тя се надяваше сега Давкд и Мойсей да се махнат от Средец заедно с пълчищата си.
— Говорете — каза им Давид. — Видяхте ли в Преслав нашия брат?
Те не бяха видели Самуила и нищо не бяха чули за него:
— Когото питахме, нищо не можеше да ни каже нито за вашия брат, нито за слугите му.
Нямаше го Самуил. Нещо се е случило с него. Можеше да е загинал. Мойсей рече:
— Да бяхме дигнали войската… та в Преслав. Да потърсим Самуила. Да видим какво става там.
Давид махна с ръка безнадеждно. Тъмно и неясно беше нататък, към престолния град. Дошъл бе новият цар, седнал бе на бащиния си престол, а градът му се изпълнил с ромеи. Никакъв глас не се чуваше откъм царския град, не дойде царски пратеник ни в Средец, ни за друг някой от тукашните градове и средища, никаква царска повеля не се получи. Чу се само, че царски люде са стигнали едва до високите планини на изток от Средец, до Щипонската и Етрополската, и нагоре са се появили, отвъд Маторие гори, по средното и долното течение на Искъра, като да се боеше новият цар да премине мътните води на тая голяма река. Това беше всичко.
В тая тъмнина и неизвестност към престолния град изчезна без следа, без глас Самуил Мокри, тласкан от своите младежки пориви. Давид Мокри беше всякога склонен да оставя всичко на божията милост. На бога и на милостта му остави и най-младия си брат. Той не предприе нищо, за да го издири. Най-сетне, ако е жив и здрав, той и сам ще се върне. Сега те и двамата с Мойсея се съгласиха да се върнат в Охрид с цялата си войска. Варвара Аронова, щом узна, че деверите й напущаха Средец с полковете си, изкачи се на високата кула в бащиния си дом и стоя там, докато се разстла по полето и изчезна прахът, който се дигна след войската на двамата братя по пътя за Долна земя…