Чак след като се завърнаха в Охрид и като мина още време, двамата братя Мокри чуха, че в България пак навлязъл откъм Дунав киевският княз Светослав с голяма войска. Какво можеха да сторят те? Там и все още в неизвестност беше Самуил, но друга връзка с Преслав нямаше; вторият Борис, новият цар на България, не бе помислил и за Охрид. Давид и Мойсей бяха разпуснали голямата част от войската си — нямаше как да я хранят. Давид се прибра в своята малка твърдина край Костур, а Мойсей, с една част от войниците си — тия, които сами пожелаха да останат с него, вместо да превиват гърбове по господарските ниви, се прибра пак във вътрешната крепост на Охрид. И доколкото двамата братя все още мислеха за широкото българско царство, за правда и ред в него, за силна войска и за слава, това беше повече тяхната голяма скръб по Самуила и в надеждата им, че той един ден ще се върне.
По това време в Охрид беше и Агата, съпругата Самуилова. Тя напусна старото гнездо на Мокрите оттатък Бялото езеро още щом научи, че Самуил заминал за Средец.
Скоро след като я остави той в бащината си усамотена твърдина над езерото, Агата се усети пак бременна. И ведно с това в нея бе започнала дълбоката промяна, която става с всяка жена в нейното състояние, промяна еднаква у всички жени, но и различна. Агата забеляза някои познати вече смущения в младото си тяло, гнусеше се от някои храни, сънят й стана неспокоен и някакъв страх облада сърцето й. Дойката, която беше неин най-доверен човек в тоя дом, беше страхлива и Агата често викаше в своите стаи една от старите прислужници, да нощува с тях и да ги пази от страха им през тъмните нощи. Не след дълго всичко това премина, успокои се тялото и душата на младата жена. Личеше промяната в нея и в обноските й към людете, към слугите в къщата, които познаваха нейната студена, строга надменност, но сега тя беше по-търпелива към тях и понякога сама ги заприказваше. Само спрямо Самуила остана в нея нещо непроменено, дори се засили и не беше за добро, а беше повече за зло.
Те бяха различни люде; свързали се бяха с такава връзка, а бяха дошли от два различни свята. В разкошния дом на драчкия протевон край брега на Адриатика се живееше безгрижно, весело; в бащиния си дом Агата не бе познала никакви лишения, никакви грижи и всичко беше наредено така, че тя и близките й познаваха само сладостите на живота. А Самуил не знаеше и нито можеше да помисли, че има някъде толкова безгрижен живот. Ами в каменния дом на Никола Мокри зимно време не се и затопляше достатъчно, людете в него често зъзнеха, въпреки че безкрайните гори на комита започваха от стените на твърдината му. Така беше нареден животът на тия люде — да не се бяга от мъката, като че ли не можеше да има човешки живот без мъка. Храната им беше проста, груба; тия люде, и господарите и слугите им, мислеха, че с храната човек трябва да се насити, а не и да се наслаждава. Така беше и с облеклото им, и с наредбата в къщата. Те се обличаха, за да се стоплят, за да запазят тялото, а не да се украсят с облеклото си; господарската къща беше наредена като че ли само за да може да пренощува човек в нея, да се скрие на завет, да се скрие и от враг — такава беше тя, мрачна и студена, с дебели каменни стени. Такъв беше животът на целия този народ. Имаше в Охрид люде, които живееха по-приятно, имаха по-хубави домове, но те бяха малцина и най-вече между болярите, духовниците и богатите купци. Ала и те не познаваха големия разкош и голямата изтънченост. Те се украсяваха и се наслаждаваха от живота не по свой вкус, а подражаваха на знатните ромеи, доколкото бяха чували и знаеха за живота им. Българските велможи бяха повече алчни за богатство, нежели за хубост и наслади. А простият народ живееше в бедност, та за хубост и радост в живота не беше много далеко от птиците, със своите песни, от цветята, със своите шарки и украси. В такъв дом, между такива люде дойде да живее Агата — Хрисилиевата щерка, а с други мисли и надежди бе тръгнала от бащиния си дом. Тя би могла да научи Самуил на много неща, полезни и по-хубави, тя би могла да застане в тоя дом като истинска стопанка и да промени много неща в него, ала никога не бяха я учили сама да прави нещо, сама, със собствените си ръце да променя.