— В харема ли? Никога през живота си не съм била в харем и нямам намерение да влизам там точно сега.
Още преди да беше изрекла тези думи, когато един дебел негър се приближи към Джамал и му се поклони ниско. Беше облечен в роба от фина коприна и обут в островърхи обувки от мека кожа. Лицето му беше обло и гладко, а изражението му — всичко друго, но не и раболепно.
— Аз съм Асад, главният евнух. Ще отведа робинята в харема и ще я доведа, когато Мулай Исмаил я повика.
Брадичката на Зара излетя предизвикателно нагоре.
— Никъде не отивам!
Асад я изгледа невярващо. Не беше виждал досега жена да се държи така.
— Тази жена трябва да се научи на добро поведение, господарю — каза негърът. — Казахте ли й, че султанът няма да позволи подобно неуважение от една жена? Човек не може току-така да му се противопоставя.
Джамал сграбчи ръката на Зара и я дръпна настрана.
— Асад е прав. Трябва да направиш каквато ти казват и да държиш приличен език. Мулай Исмаил е толкова ядосан на баща ти, че няма изгледи да прояви състрадание към дъщерята на Юсеф.
Зара преглътна сърдитото възражение, осъзнавайки, че няма да спечели нищо, ако се противопоставя на султанската прислуга.
— Мислех, че съм твоя пленница.
Джамал се вгледа в ярките й зелени очи и си пожела да беше така.
— Не, никога не си ми принадлежала. Аз те плених от името на султана. След като му докладвам, ще те оставя в негова власт и ще се върна в дома си в оазиса. Не съм господар на съдбата ти.
— Ще се оправя със султана — изрече високомерно Зара и кимна на Асад. — Заведи ме където ти е заповядано.
Джамал я загледа да се отдалечава, вдигнала високо глава, вирнала предизвикателно малката си остра брадичка, и внезапен страх премина като вледеняваща тръпка по гърба му. Това упорито малко момиче не разбираше в каква опасност е изпаднало. Като знаеше колко е ядосан Исмаил на баща й, Джамал не би дал и една смокиня за бъдещето й. Само да можеше да й запуши някак устата, би имало шанс животът й да бъде пощаден, но това безочливо берберско момиче въпреки всичко щеше да намери начин да си каже думата. На султана не му трябваха жени с остри езици и Джамал се боеше, че последиците никак няма да харесат на Зара.
За Зара харемът беше нещо, което никога не би допуснала, че съществува — подове, покрити с дебели вълнени килими, толкова яркоцветни, че очите я заболяваха, стени, окичени с коприна и брокат, дивани, заметнати с богати кадифени покривки. А жените! Аллах, колко жени имаше тук! Ниски, високи, слаби, дебели, всичките бяха облечени в пъстроцветни дрехи от ефирна коприна, сатен и брокат.
Някои се излягаха по диваните или седяха на възглавници, струпани по пода. Други се къпеха съвсем голи в басейна с искряща вода в средата на голямата зала. Няколко прислужнички, облечени в груби дрехи, се суетяха насам-натам, изпълнявайки заповедите на господарките си. Асад кимна на една възрастна жена, която веднага дотича при тях.
— Бадрия отговаря за банята. Тя ще се погрижи да се освежиш и да се нахраниш, преди да се явиш пред султана.
Зара и Бадрия си размениха проучващи погледи. Бадрия проговори първа:
— Носиш дрехи на берберски боец.
— Да, аз съм берберски боец — отвърна гордо Зара.
Старата жена изведнъж смъкна покривалото от главата на Зара и дългата й копринена коса с цвят на узряло жито се разпиля по раменете й, стигайки почти до кръста. Бадрия я изгледа с нямо възхищение, любувайки се на съчетанието от издължени зелени очи, гладка златиста кожа и тая коса, която блестеше като слънчевия изгрев.
— Не познавам бойци, които да приличат на тебе, а аз вече дълго съм на този свят — призна Бадрия. — Коя си ти?
— Аз съм принцеса Зара, дъщерята на великия кадия Юсеф.
Дъхът на Бадрия излетя през стиснатите й зъби:
— Ти си дъщеря на берберски вожд? Аллах да ни е на помощ!
Харемът не беше толкова откъснат от света, че Бадрия да не знае какво става отвъд стените. Имаше хиляди начини да го научи. Винаги можеше да подкупи евнусите и робите, за да й носят важни сведения.
— Гладна съм — дръзко изрече Зара. — Донесете ми храна.
Жените, които бяха наблизо, се изкикотиха, като чуха господарския тон на новодошлата, но тайно се възхитиха на смелостта й.
— Първо ще се изкъпеш, а после ще ядеш — каза Бадрия и набърчи нос, сякаш беше подушила нещо отвратително. — Вониш на кир и камилски лайна. Свали си дрехите. Ще ти намеря нещо прилично за обличане.
Зара с нежелание започна да сваля отличителните дрехи на племето си. Щом хвърлеше синята роба, щеше да заприлича на всички останали жени.
— Можеш да изтърсиш праха от дрехите ми, но ще съм облечена с тях, когато застана пред султана.