Зара преглътна и отмести поглед встрани.
— Ще имаш повече шансове сам, Джамал. Върви без мене. Не се тревожи, аз ще се върна в моето село.
Джамал я изгледа, сякаш бе загубила ума си.
— Никога няма да ме убедиш да те изоставя. Аз съм добър плувец. Няма какво повече да говорим.
Зара не посмя да спори повече, защото той беше твърдо против идеята да тръгне сам. Тя знаеше от опит, че когато Джамал си науми нещо, никой не може да промени намерението му.
Джамал преброи дванадесетина войници, пазещи пристана. Няколко минути наблюдава движението им, опитвайки се да намери най-доброто място, откъдето да влязат във водата. Не искаше да се отдалечава твърде много от пристана, защото това щеше доста да удължи разстоянието до кораба и трябваше да плуват много по-усилено.
Хвана Зара за ръката и я стисна.
— Ще се държим в сянката на складовете и ще заобиколим към далечния пристан. Там войниците са по-малко.
— Мислиш ли, че ще стане?
— Ще стане — изрече уверено Джамал. — Върви след мене. Запълзяха покрай стените, прикривайки се зад бъчви и сандъци, когато видеха да приближава някой войник.
— Достатъчно далече сме — прошепна Джамал. — Можем да влизаме във водата. Моли се на Аллаха да не ни забележат, когато излезем от сянката. Между нас и водата няма нищо, зад което да се скрием. Готова ли си?
Зара преглътна мъчително и кимна. Беше срещала опасността много пъти и сега нямаше да се огъне.
Джамал излезе смело на светлото между стената и водата. Бяха се отдалечили от района на пристанището и не можеха да разчитат на убежище.
Докато се придвижваха бързо към водата, един глас се извиси от тъмнината зад тях:
— Стой!
Тропот от бягащи стъпки отекна в твърдия пясък зад гърба им.
— Бягай! — извика Джамал, извръщайки глава, за да се увери, че Зара го следва по петите. — Ще бъдем в безопасност във водата!
Малко им остана да го направят.
Зара се спъна в робата си и падна точно когато Джамал стигна до водата. Тя тупна на земята и силният удар й изкара въздуха. Остана неподвижна, не можа да помръдне, когато преследвачът й стигна до нея. Войникът посегна и я изправи на крака.
Сърцето на Джамал заби яростно, когато погледна назад и видя Зара пленена от войника. Той вече беше хвърлил заплитащата се в краката му роба и беше нагазил в плитката вода, но се обърна и се затича на помощ на Зара.
— Бягай, Джамал! — изпищя тя, когато разбра какво възнамерява да прави той. — Спасявай се!
Думите й не стигнаха до съзнанието на Джамал. Без да мисли за собствения си живот, той скочи да отърве Зара. Беше оставил тежкия си ятаган в Дома на многото наслади, но имаше нож. Измъкна го от пояса си и се втурна към войника.
— Махни си ръцете от нея! — изкрещя му той. Войникът се изсмя и обърна Зара като щит срещу нападащия Джамал.
— Султанът заповяда да те убием още щом те намерим, шейх Джамал.
Той отметна Зара като парцалена кукла и се хвърли върху Джамал.
Джамал метна мълниеносен поглед към Зара, отбивайки атаката на войника. Нападението беше бързо, но Джамал отскочи моментално настрана. Ятаганът мина на косъм от него. Той продължи да обикаля и да отскача, много по-бърз от противника си. Но макар и въоръжен с късия и остър нож, Джамал нямаше предимство. Ятаганът беше тежък и опасен, а войникът си служеше доста добре с него. Въпреки отбранителната тактика на два пъти успя леко да рани шейха.
Изведнъж Джамал видя пробив в отбраната на противника и се хвърли в смъртоносна атака. И щеше да успее, ако войникът не беше вдигнал ягатана точно когато Джамал се хвърли напред. Ятаганът прониза слабините му в мига, когато ножът на Джамал се заби в сърцето на противника. И двамата се строполиха долу. Войникът беше умрял още преди да докосне земята. Джамал беше тежко ранен.
Въпреки това той успя някак си да се изправи на крака. Дочуха се приближаващи се стъпки, над пристана отекнаха викове. Войниците бяха чули шума от схватката и бързаха насам.
— Във водата — заповяда Джамал със стиснати зъби.
Зара трепереше от страх. Навсякъде имаше кръв. Джамал беше целият окървавен.
— Ранен си. Не можеш да ме носиш във водата. Спасявай се.
Без да обръща внимание на молбите й, той я дръпна към водата.
— Хвърли робата — изпъшка, пронизван от остра болка. Беше в шок и кървеше обилно. Нямаше представа как ще спаси и нея, и себе си, но беше немислимо да остави Зара. По-добре да се удавят, отколкото това, което султанът им готвеше.