Зара свали джелабата и я остави на брега. Двамата с Джамал влязоха във водата малко преди войниците да стигнат до тях. За тяхно щастие никой от преследвачите им не умееше да плува. Застанаха на брега и завикаха, размахвайки ръце във въздуха, когато видяха Джамал да повежда Зара към дълбоката вода. Докато двамата се отдалечаваха, Зара чу капитана да вика да изпратят лодка.
В мига, когато краката на Зара се отделиха от дъното, тя усети страх. Искаше да стисне здраво Джамал през врата, но прояви достатъчно здрав разум да разбере, че ако го направи, и двамата са обречени. Беше твърде тъмно, за да различи нещо във водата, но Зара знаеше, че Джамал губи много кръв. Ако не се удавят в ледената вода, акулите със сигурност ще ги намерят.
Тя усети, че потъва, и видя живота си да минава пред очите й. Тогава като по чудо ръката на Джамал се уви около раменете й, подкрепи я и я дръпна със себе си в ледената вода. Тя нямаше представа откъде намира толкова сили, но благодари на Аллаха за това. Един-два пъти силите му отслабнаха и двамата потънаха, но всеки път той успяваше да се възстанови и я повличаше със себе си към повърхността.
— Не се предавай — изрече той, задавяйки се от нахлулата в устата му солена вода. — Почти стигнахме. Ритай с крака, ще ти помогне да се движиш напред.
Зара искаше да изкрещи, че няма да се справи, но тъй като той имаше достатъчно смелост да опита, и тя нямаше право да се оплаква. Започна да рита с крака и се учуди колко помага това. Минаха часове или поне така й се струваше. В действителност бяха минали само петнадесетина минути, преди пред тях да се изпречи кърмата на „Корсар“.
— Котвената верига, хвани котвената верига — изпъшка Джамал, когато силите вече започнаха да напускат тялото му.
Ръката му отпусна раменете й точно когато Зара сграбчи брънките на котвената верига. Тя се хвана за нея като маймуна и заоглежда тъмната повърхност на водата, търсейки Джамал. Не го видя и извика високо името му. Изведнъж той се появи на повърхността недалече от нея и тя посегна отчаяно към него със свободната си ръка. Хвана мократа му коса и го дръпна към себе си.
— Джамал, чуваш ли ме?
През мъглата от болка, полуудавен и твърде слаб, за да отговори, Джамал чу Зара да го вика и събра достатъчно сили, за да изръмжи в отговор.
— Хвани се за котвената верига. Ето тук. — И тя насочи ръката му към железните брънки. — Сега се дръж, а аз ще се кача да извикам помощ.
— Лодките…
— Чувам ги, но не ги виждам. Може войниците да са си помислили, че сме се удавили, и да са се върнали. Не се предавай, любов моя. Каквото и да става, не пускай котвената верига.
Но ръцете на Джамал започнаха да отслабват. Зара обаче не допускаше мисълта, че може да го остави да се удави. Твърде далече бяха стигнали двамата. Мислейки мълниеносно, тя издърпа връвта на шалварите си и върза Джамал за котвената верига — колкото можа с премръзналите си пръсти. Широките шалвари се свлякоха до глезените й и тя ги изрита. Доволна, че той няма да бъде отнесен от водата, Зара започна бавно да се изкачва по котвената верига.
Трябваше да спре на два пъти и да си отдъхне, преди да стигне горе. Опита се да не мисли какво причинява това напрежение на детето й и остави себе си и детето в милостивите ръце на Аллаха. Когато накрая стигна до перилата, беше твърде слаба, за да се прехвърли сама на палубата. Напълни дробовете си с въздух и завика достатъчно силно, за да привлече вниманието на вахтените:
— Кой е там?
— Помощ! Моля, помогнете. Повикайте капитана.
Вахтеният взе една лампа и отиде да й помогне. Сложи лампата долу и я издърпа на палубата.
— Коя си ти? Какво правиш тук?
— Няма време — изпъшка Зара. — Шейх Джамал има нужда от помощ. Ранен е и не може сам да се изкачи догоре. Вързах го за котвената верига. Бързо, помогнете да го издърпаме.
Мъжът се вгледа в Зара, все едно беше русалка, излязла от морето. Вдигна високо фенера и се втренчи със зяпнала уста в стройното й тяло. Дългата мокра коса, гърдите, изпъкващи под мократа риза, извивката на изящните й хълбоци, дългите голи крака; без съмнение това беше жена… и то красива.
— Какво става? Коя е тази жена?
Един мъж изникна от тъмното до вахтения. Зара се надяваше това да е капитанът.
— Вие ли сте капитан Брахим?
— Откъде знаете?
— Няма време за обяснения. Хората на султана ни търсят. Завързах шейх Джамал за котвената верига. Той е тежко ранен. Трябва да го изтеглите, преди войниците да го намерят.
Името на Джамал накара капитана да се задейства.