— Джамал е тук, така ли? И се държи за котвената верига? — Той взе фенера от вахтения и освети морето. Видяното го стресна.
— Вдигайте котвата! — извика капитанът.
Вахтеният веднага повика двама души да му помогнат. След минути почти целият екипаж се събра на кърмата.
Зара загледа напрегнато как прерязват връвта, която държеше Джамал към веригата, и как го вдигат на палубата.
— Как е той? — хвърли се тя към моряците, когато го положиха да легне.
— Още е жив — каза капитан Брахим, — но положението му е лошо.
— Опитва се да каже нещо — каза Зара и коленичи до Джамал.
— Могадор — изпъшка Джамал. — Вдигайте… платната. Няма време… за губене.
Капитан Брахим издаде заповед и екипажът се втурна да я изпълни. По палубата закипя оживена дейност, платната се изпънаха, поеха вятъра и корабът бавно тръгна напред.
— Занесете шейха в каютата му — нареди Брахим. — Полека. — И се обърна към Зара. — Коя си ти, жено?
Зара се олюля, силите изведнъж й изневериха. Светът около нея се завъртя и я повлече.
Брахим я подхвана, преди да беше докоснала палубата. Занесе я в каютата на господаря си и я положи до Джамал. После насочи вниманието си към него. Не беше лекар, но познаваше печата на смъртта, щом го видеше.
Зара се свести след няколко минути. Първото, което видя, беше мрачното изражение на Брахим.
— Как е той? — запита тя.
— Прегледах раната, жено. Наистина е много зле. По моето скромно мнение дори опитен лекар не може да го спаси.
19
— Личният лекар на Джамал очаква „Корсар“ в Могадор — обясни Зара. — Той е учен и компетентен; няма да остави Джамал да умре.
Дори при попътен вятър до Могадор са пет дни път — и Брахим изгледа съчувствено Зара. — Сега съдбата на Джамал е в ръцете на Аллаха.
— Той няма да умре! — възкликна Зара. — Донеси сандъчето с лекарства; аз сама ще го лекувам. Трябва да го задържим жив, докато стигнем в Могадор. Моли се за попътен вятър, капитане.
Макар че нямаше ни най-малка представа коя е Зара, капитанът се подчини, без да задава въпроси. Когато излезе, Зара свали окървавените дрехи на Джамал. Първият поглед към зеещата рана в слабините му накара горчива жлъчка да се надигне в гърлото й. Раната беше ужасяваща. За щастие кървенето беше намаляло, както заподозря Зара, под въздействието на студената солена вода. Дали солта щеше и да я дезинфекцира, запита се тя, докато го покриваше с чаршафа.
Капитан Брахим се върна със сандъчето с лекарства..
— Тук няма много нещо, само мехлеми и превръзки. — Той остави сандъчето на масата и вдигна капака.
— Раната трябва да се зашие; ще можеш ли?
Брахим поклати глава и лицето му пребледня.
— Джамал винаги сам се грижеше за раните на моряците. Аз нямам опит. Не може ли да почака, докато стигнем Могадор?
— Не. Раната трябва да се почисти и да се зашие веднага.
Разочарована от липсата на медицински познания у капитана, Зара се захвана за работа, възползвайки се от малкото си придобит опит. Прекара дълго време над раната — почисти я от кръв и гной, като се чудеше колко малко беше останало острието на ятагана да го направи евнух, и благодареше на Аллаха, че това не беше се случило.
— Донеси ми игла и копринен конец — каза тя, борейки се с пристъпите на гадене, които се надигаха от деликатния й стомах.
Замайващата миризма на кръвта и ужасната горещина в каютата пораждаха тъпа болка в корема й. Тя преглътна мъчително, отпъждайки горчилката, която се надигаше към устата й.
Когато стомахът й се успокои, Зара взе иглата и конеца, вдяна го и се обърна към Джамал. Той дишаше плитко, лицето му беше толкова бледо, че тя се уплаши дали ще издържи грубата й намеса. Лежеше неподвижно… ужасно неподвижно. Гърлото й се сви, когато направи първия шев.
Пот се стичаше в очите й и я тя изтри. Не обръщаше внимание на факта, че беше облечена само в риза и че краката й бяха голи от бедрата до глезените. Само едно нещо имаше значение за нея: Джамал трябваше да оживее.
— Готово — каза тя с треперещ глас и се облегна на стената.
— Добре се справи, жено — каза Брахим. Наля чаша вода от каната и й я подаде. — Сега бъди така добра да ми кажеш коя си.
— Зара.
Гласът на Джамал или по-скоро слабо негово подобие изтръгна радостен вик от устата на Зара.
— Джамал, ти се събуди!
— Къде съм?
— На борда на „Корсар“. Капитан Брахим пое към Могадор. Всичко ще бъде наред.
— Лъжеш, сладка магьоснице. Умирам. Къде е капитанът?
Брахим пристъпи напред.
— Тук съм, господарю.
Джамал хвана ръката на Зара.
— Искаме да се оженим, капитане. Сега. Трябва веднага да изпълниш церемонията.