— Нося твоето дете, любов моя. Досега не намирах подходящ момент да ти го кажа. Мислех, че ще ме изоставиш, и това ме плашеше.
Джамал се вгледа в нея, не можейки да разбере какво му казва.
— Толкова съм уморен.
Вратата на каютата се отвори и капитан Брахим влезе, готов да утеши страдащата вдовица. Смая се, виждайки Джамал още жив. Не само жив, но и говорещ.
— Да не си магьосница, жено? Бих се заклел…
Изведнъж Джамал като че ли се съживи.
— Съпругата ми има изключителна сила, Брахим. Достатъчна, за да ме изтръгне от вратите на смъртта. Имам много неща, за които да живея. Ще стана баща.
Беше чул! Облекчение се разля из тялото на Зара.
— Да, любов моя, наистина имаш много неща, за които да живееш.
Но клепачите на Джамал отново се затвориха. Брахим скочи към него.
— Какво?…
— Той спи — каза Зара, забелязвайки едва доловимото, но все пак осезаемо повдигане и спадане на гърдите му.
— Не знам какво чудо се е случило тук, но благодаря на Аллаха за него. Имаш ли нужда от нещо, господарке?
— Вода и бульон. Джамал има нужда от храна. И аз трябва да хапна нещо.
Джамал спа през цялата нощ и по-голямата част от деня след това. Беше още жив, но се мяташе в огън, редуващ се с пристъпи на ледени тръпки. С помощта на двама мъже от екипажа, които бяха изявили желание да й помогнат, Зара изми изгарящото в треска тяло на Джамал със студена морска вода, за да свали температурата. Когато започна да го тресе от студ, тя отпрати моряците и се вмъкна в леглото до него, за да го стопли с тялото си. Той още беше тежко болен, но поне беше жив. Ако вятърът останеше все така благоприятен и ако Аллах бъдеше милостив, щяха да стигнат в Могадор навреме и доктор Давид бен Израел щеше да го спаси. Зара се молеше от все сърце да се случи чудо.
Животът на Джамал още висеше на косъм, когато корабът пусна котва в Могадор. Капитан Брахим и няколко моряци отидоха с лодка до брега и с облекчение откриха Харун да ги чака на пристана.
— Слава на Аллаха, че вече сте тук — каза Брахим, стискайки ръката на Харун. — Къде са останалите ти другари?
— Чакат в хана известие за пристигането ви. Дойдохме в Могадор едва снощи. Къде е Джамал?
— Шейхът е смъртно ранен от един султански войник. Имало патрули покрай брега, когато той и принцесата пристигнали в Танжер. Джамал успял да изплува до кораба въпреки раната.
Харун сграбчи раменете на капитана и го стисна силно.
— Не ми казвай, че Джамал е мъртъв, защото няма да го повярвам.
— Не, не е мъртъв, но е на косъм. Цяло чудо е, че е още жив при тази тежка рана. Аллах със сигурност е бил с него, защото шейхът успял да преплува заедно с господарката Зара до кораба. Лекарят му трябва веднага да се погрижи за него.
— Ще доведа всички. Вече наех лодки да ни закарат до кораба. — И Харун бързо се отдалечи. Ханът не беше далече и той скоро се върна с останалите. Качиха се на лодките заедно с целия си багаж. Доктор Давид бен Израел притискаше до гърдите си сандъчето с лекарства, не смеейки да го повери на никого. Молеше се дано неговите познания по медицина да са достатъчни, за да спаси Джамал.
Лекарят побърза да иде при шейха още в мига, когато кракът му докосна палубата. Зара гледаше тревожно как той преглежда раната на Джамал, която като че ли беше загнояла.
— Кой го е лекувал? — запита лекарят.
Аз — отвърна Зара, — но нямам нужните умения. Почистих и заших раната колкото можах.
Направила си точно каквото трябва, господарке. За нещастие не си имала нужните лекарства, затова се е развила инфекция. Раната трябва да се отвори и да се почисти отново. Няма да е приятна гледка, господарке. Може би трябва да излезеш и да оставиш Хамет или Нафиза да ми помагат.
— Ще остана — настоя Зара.
За съжаление волята на Зара беше по-силна от стомаха й. Тя беше изтощена от дългите дни и нощи бдение над Джамал, а освен това — бременна. Когато в малката каюта се разнесе зловонието на отворената загнояла рана, тя започна да се олюлява. Лекарят забеляза колко е пребледняла и я накара да излезе навън. Тя понечи да се възпротиви, но Хамет, който стоеше наблизо в случай, че потрябва, я вдигна на ръце и я изнесе на палубата. Свежият солен въздух бързо я свести и Хамет я отнесе в друга каюта да си почине.
— Не се тревожи, господарке, шейхът е в добри ръце — каза й той. — Ученият доктор няма да го остави да умре. Ще пратя Зайнаб при тебе.
Зайнаб влезе в каютата след няколко минути.
— О, господарке, толкова се тревожим за шейх Джамал. Какво ужасно произшествие. Но сега сте в безопасност. Капитан Брахим каза, че ще отплаваме с прилива.