— Нямаш търпение да стигнеш в Англия, така ли? — запита Зара.
Зайнаб вдигна крехките си рамене.
— Нямам си никого в Мароко. Ако султанът ме намери, все едно съм мъртва. Какво друго ми остава? Искам само да ти служа.
Зара въздъхна. Искаше й се и тя да мисли толкова оптимистично за Англия, колкото Зайнаб.
Зара изглеждаше толкова крехка, толкова изтощена, че Зайнаб веднага се разтревожи:
— Трябва да поспиш, господарке, изглеждаш ми болна.
— Не съм болна, Зайнаб. Нося детето на Джамал. Но ти си права, трябва да си почина, ако искам да задържа детето. Много премеждия преживях.
И Зара затвори очи. Зайнаб почака, докато тя се унесе, после тихо напусна каютата.
— Какво каза? — запита Саха, когато чу Зайнаб да разказва на Нафиза за състоянието на Зара. Трите се бяха събрали в каютата, която трябваше да споделят.
— Господарката Зара носи детето на Джамал — повтори Зайнаб. — Не е ли прекрасно? — И тя въздъхна замечтано. — Толкова са влюбени…
— Ами! Тази войнствена жена не заслужава мъж като Джамал. Той скоро ще се умори от нея и когато това стане, ще бъда тук, за да го утешавам.
— Ти принадлежиш на Харун — каза Нафиза и изгледа Саха с унищожителен поглед. — Ако Джамал те искаше, нямаше да те подари на него.
— Нашият господар има буен темперамент — отвърна Саха. — Без съмнение вече съжалява за прибързаната си постъпка.
Нафиза изсумтя презрително.
— Няма изгледи Джамал да се обърне към тебе за утеха когато и да било, господарке Саха. Капитан Брахим каза, че Джамал и Зара са се оженили на борда на „Корсар“ преди пет дни. В Англия е позволено мъжът да има само една съпруга и там няма хареми.
Джамал се е оженил за берберката? — извика Саха невярващо. — Не мога да повярвам, че ще направи подобна глупост. — Тя се усмихна хитро, поглеждайки към Нафиза. — Ако Зара наистина носи дете, Джамал няма да получава голямо удоволствие от тялото й, когато наедрее. Ще погледне към мене с други очи. Ако ме поиска отново, Харун няма да застане на пътя му.
Дребната Зайнаб сложи ръце на тънкия си кръст и изгледа разярено Саха.
— Не ми харесваш, Саха. Ти си суетна и егоцентрична. И си ужасно разглезена. Ако се опиташ да направиш нещо на Зара, ще се разправяш с мене.
Тъмните очи на Зайнаб гледаха така свирепо, че Саха отстъпи назад уплашена. Нафиза се изсмя от все сърце.
— Намери си майстора, Саха.
— Това дете ли? Тя не ме плаши. — Но действията на Саха опровергаха думите й — тя се обърна и бързо излезе от каютата.
Джамал се възстановяваше чудесно. Лицето му бе добило цвят и вече сам можеше да поема течности. Инфекцията, която изсмукваше силите му, бе спряна и смъртта вече не изглеждаше толкова близка перспектива. Все така прекарваше повечето време в сън, но лекарят каза, че това е оздравителен сън. Когато беше буден, искаше Зара да стои при него. Макар че тя не говореше много, присъствието й в каютата му действаше успокоително.
Плаваха вече няколко дни, когато Зара влезе в каютата на Джамал и го намери седнал в леглото. Беше много отслабнал, но тя се зарадва, като зърна познатата искрица в очите му. Той протегна ръка и тя я пое, оставяйки го да я притегли към себе си на леглото.
Усмихна му се с лъчезарно изражение.
— По-добре си.
— Благодарение на тебе.
— Лекарят ти спаси живота.
— Животът ми беше спасен дълго преди да пристигне лекарят. — Той се замисли. — Почти си бях отишъл, сладка моя магьоснице. Вече чуках на вратите на смъртта, когато ти ме повика да се върна. Не исках да се връщам. Болката беше толкова силна, страданието — толкова непоносимо. Бях на една крачка от вратите на рая. Обещанието за вечен мир и спокойствие ме привличаше към смъртта. Тогава чух гласа ти.
Помоли я за вода и Зара поднесе чашата към устните му.
— Страхувах се, че не си ме чул — каза тя. — Бях толкова уплашена.
Той се вгледа в лицето й, като че ли заслушан в някакъв спомен.
— Откога знаеше за детето ни?
Погледът й се спусна към сключените в скута пръсти. За първи път сега Джамал споменаваше за детето им след мига, когато му беше казала. Радваше ли се?
— Преди да пристигна в Мекнес, за да те спася.
— Кълна се в брадата на Аллаха! — Въпреки че беше много слаб, не му беше трудно да изрази недоволството си. — Рискувала си живота си, за да спасиш моя, а си била бременна! Можеше да те хванат или да те ранят, или… — Той потръпна. Дори не искаше да мисли колко лесно можеше да я загуби.
— Трябваше! Не можех да те оставя да умреш. Нищо лошо не ми се случи. И двамата сме живи, а детето ни е добре вътре в мене. — Тя положи длан на корема си. — Радваш ли се за детето?
Джамал сложи ръка върху нейната.