— Много се радвам. Ти преживя толкова много. Тръпна, като си помисля как скочи от стената и тичаше през стария град към пристанището. И това ужасно плуване до „Корсар“. — Той поклати глава. — Чудо е, че оцеля през тези дълги часове на седлото, без да ти се случи нещо лошо. Детето ни е силно, сладка моя магьоснице. Силно като майка си.
— Спомняш ли си, че капитанът ни ожени, Джамал?
— Разбира се. Исках да имаш закрилата на моето име. Натрупал съм голямо богатство и наследих също толкова много, повечето пари са инвестирани добре в търговия или вложени в английски банки. Исках всичко това да е твое, когато., ако не успея да стигна до Англия.
— Вече няма такава опасност. Доктор Бен Израел каза, че ще се възстановиш напълно. Имал си късмет. Ако ятаганът беше улучил малко по-надясно, нямаше да можеше да създадеш друго дете.
— Слава на Аллаха в неговата безкрайна милост — въздъхна Джамал.
— Уморен си. Почини си сега. Ще отида да ти намеря нещо за ядене.
— Никакъв бульон и безвкусен ориз — каза той с гримаса, изразяваща отвращението му. — Имам нужда от сили, за да мога да консумирам брака ни.
Тя му се усмихна с цялото си лице.
— Ако съдя по моето положение, бих казала, че бракът ни със сигурност е консумиран. — Обърна се към вратата. — Скоро ще се върна и ще ти донеса нещо, с което хубаво ще се нахраниш.
Джамал се усмихна. За първи път, откакто го бяха ранили, наистина чувстваше, че няма да умре. Беше откъснат от действителността толкова дълго време, но днес сутринта се бе събудил със съвсем ясна глава. Беше отправил предизвикателство против смъртта и дължеше завръщането си към живота на Зара. Само като си помислеше за своята войнствена съпруга, това го караше да се усмихне.
— О, ти си по-добре. Харун ми каза, но трябваше сама да се уверя.
Джамал с изненада видя Саха да влиза в каютата му.
— Още не съм готов да се срещна със създателя си. Има много за какво да живея. Зара носи детето ми. Ще бъда баща.
Устните на Саха се извиха в презрителна гримаса.
— И аз това разбрах. Исках да говоря насаме с тебе. — Тя се приближи към койката със ситни стъпки. — Скоро Зара много ще наедрее и няма да може да ти доставя удоволствие. Познавам те, Джамал. Ти не си мъж, който за дълго ще се откаже от удоволствията си. Когато се отвратиш от обезобразеното тяло на Зара, аз съм готова да ти дам това, което тя не може.
— Ти принадлежиш на Харун — напомни й Джамал. — Той е новият ти господар. Гледай да доставяш удоволствие на него.
— Казаха ми, че в Англия не се признавало робството. Ще бъда свободна сама да избирам мъжа си. Избирам тебе, господарю.
— Не ти ли казаха и че на англичаните им е позволено да имат само една съпруга и не държат хареми?
— Но имат любовници — каза тя хитро. — Аз ще бъда твоя любовница. — Тя хвана ръката му и я сложи на гърдите си. — Гърдите ми са пълни и твърди. — Привлече ръката му надолу към корема си. — За разлика от Зара моят корем е плосък. — Дръпна ръката му още по-надолу и я притисна към заобленото си хълмче. — Ножницата ми е гореща и стегната, а малкото ми съкровище пуска соковете си, копнеейки за твоята уста.
— Заради любовта на Аллаха, остави ме, Саха!
Разяри се при мисълта, че е твърде слаб, за да издърпа ръката си от изненадващо силната хватка на Саха.
Зара избра точно този момент, за завръщането си. Беше ядосана, но не и изненадана от дързостта на Саха. Тя стоеше до леглото, притиснала ръката на Джамал между краката си. Зара изсумтя одобрително, когато чу Джамал да заповядва на Саха да си върви. Без да обръща внимание на думите му, Саха разтвори крака и още по-плътно притисна ръката му към себе си. И тримата намиращи се в каютата не забелязаха нечие присъствие. Харун Стоеше зад Зара. Беше я забелязал да влиза в каютата с поднос и помисли, че няма да е зле да навести Джамал, докато той се храни.
— Саха! — изрева Харун. — Какво означава това?
— Контролирай жена си, Харун — заповяда Джамал със слаб глас. — Вържи я за леглото, ако трябва, но я дръж настрана от мене.
Сграбчвайки Саха за лъскавата коса, той я извлече от каютата.
— Ще я набия — закани се Харун. — Занемарих задълженията си напоследък, но веднага ще поправя положението. Трябваше да оставя тази малка вещица в Мароко, да й се наслаждава султанът.
— Не съм викал Саха тук — каза Джамал, когато останаха насаме със Зара. — Не искам друга жена освен тебе.
Зара остави подноса и бухна възглавницата под главата на Джамал.
— Соковете ти бушуват в тебе, Джамал. Ще дойде ден, когато няма да мога да ти давам удоволствие. Предполагам, че Саха е мислела за бъдещето. Когато стана отвратително дебела, може да пожелаеш друга жена.