Погледът на Джамал и говореше какво точно мисли той за нейната логика.
— Толкова ниско мнение ли имаш за мене, че допускаш, че ще взема друга жена, когато наедрееш заради детето ни? Това някога може би щеше да бъде вярно, но аз вече не съм онзи търсещ удоволствия мъж, който никога не беше познал любовта. За толкова егоистичен ли ме смяташ, да мисля само за собственото си удоволствие? Ти сериозно ме засегна, сладка моя магьоснице. Не съм се любил с друга, откакто те срещнах, и никога няма да го направя. Сега, когато се разбрахме, покажи ми какво си донесла за ядене.
Зара започна да пъха хапки сочно агнешко с ориз в устата на Джамал, докато той не се засити. Когато свърши, той я подкани да легне до него. Сгушена до здравата му страна, Зара се почувства по-щастлива, отколкото някога си бе представяла. Англия вече не я плашеше толкова, колкото досега.
Всеки ден Джамал ставаше все по-силен. Зара, Нафиза и Зайнаб прекарваха дълги следобеди в каютата му, за да учат елементарни думи от английския. Саха отказваше да участва в импровизираните уроци, заявявайки, че не иска да има нищо общо с неверниците или с техния език.
Времето силно застудя и океанът се набразди от силните зимни ветрове. Пуснаха котва във френското пристанище Брест; Джамал се чувстваше достатъчно силен, за да посети града и да купи дрехи за жените, Харун и Хамет. Тъй като винаги държеше на борда на кораба няколко костюма на английски джентълмен, както и подходящи обувки, трябваше да прибави към собствения си гардероб само едно подплатено с кожи наметало и шапка.
Първия път, когато Зара облече новите си дрехи, се почувства така, сякаш някой я задушава.
— Дали някой мъж, който мрази жените, е създал тези стягащи дрехи? — запита тя Джамал, докато двамата бяха в каютата му. — Ако имах избор, щях да нося широки шалвари, риза и джелаба, като моя народ.
Макар че не харесваше особено английските женски дрехи, Зара помисли, че Джамал изглежда много красив в бялата ленена риза, сатенената жилетка, тесните шалвари и високите до коленете ботуши.
— Винаги съм се чудил как английските жени се съгласяват да търпят такива мъчения, за да изглеждат привлекателни — призна Джамал. — Предпочитам те гола, и то ден и нощ. Наемам се да те държа в такова състояние колкото мога по-често. Ела. — И той потупа койката до себе си. — Скоро ще стигнем в Англия и трябва да поговорим.
Зара седна до него, вглеждайки се в любимото лице. Той още не беше съвсем оздравял, но очите му вече не тънеха в сини сенки. Беше поотслабнал, но бързо си възвръщаше и теглото, и силите.
— За какво ще говорим?
Дали вече не съжаляваше, че я е взел със себе си?
— Веднъж ме запита дали нямам съпруга в Англия и аз казах, че нямам.
Зара усети палубата да се разклаща силно под нея.
— Излъгал си ме! Имаш съпруга.
— Не, сладка магьоснице, ти си моята единствена съпруга. Но майка ми е избрала една жена за мене. Запознах се с нея по време на последното си пътуване до Англия, но тя не ми хареса. Въпреки това мама е твърдо решила този съюз да се осъществи. Знам, че ще те хареса, когато те опознае, но исках да те предупредя. Майка ми е чудесна жена, топла, сърдечна и великодушна. Щом осъзнае, че ти си жената, която искам, ще те приеме с отворени обятия. Ще бъде ужасно доволна от решението ми да се установя да живея в Англия, да приема титлата на дядо и да стана член на Камарата на лордовете.
Зара не беше сигурна как ще бъде приета. Отправи му треперлива усмивка.
— Винаги можеш да се разведеш с мене, ако майка ти не ме одобри. Това е много просто.
— Не и в Англия. Освен това, защо ще искам да се развеждам с жената, която е пленила сърцето ми? С жената, която носи моето дете в себе си?
Той обърна лицето й към себе си и започна да откопчава роклята й.
— Сега знам защо английските жени запазват девствеността си до брака — пошегува се тя, докато откопчаваше неумело дребните копченца. — Просто не могат да свалят проклетите дрехи.
— Какво правиш? Не мога да се преобличам тук. Оставих си кафтана в моята каюта.
— Отсега нататък ще бъдеш в моята каюта. Уморих се да спя сам. А когато стигнем в Англия, ще живеем в една стая и ще спим в едно легло. Не ми харесва английският обичай съпрузите да спят в отделни стаи.
Зара въздъхна.
— Англичаните имат странни обичаи. Ще ми отнеме много време да свикна с тях. Може би никога няма да свикна.
— Хич не ме интересува. Аз те харесвам такава, каквато си. — Разговаряха на английски, защото Джамал настояваше.
— Англичаните се изразяват много странно. Нима „проклет“ не е ругатня?
Джамал се усмихна.