— Това е дума, която една жена никога не трябва да казва пред хора.
— Като говорим за Англия, какво ще стане с Харун, Нафиза и Зайнаб? Ами доктор Давид бен Израел? Какво ще е мястото им в твоето домакинство?
— Нафиза може да бъде бавачка на детето ни. Тя и майка ми се познават отдавна, още когато татко беше жив и мама живееше в Мароко. Хамет иска да бъде мой личен слуга. А Зайнаб може да прислужва на тебе. Ще им плащаме много добре за изпълнението на задълженията им, те ще могат да се движат свободно насам-натам. Колкото до добрия доктор, той ще остане мой личен лекар и ще живее в дома ми.
— Остава Харун. По-трудно ще е да се намери служба за него.
— Харун вече много пъти е идвал в Англия. Познава обичаите и езика. Ще ми служи така, както той пожелае. Приятелството му е много ценно за мене и искам той да е наблизо, дори ако реши да не живее в дома ми.
— Може ли да го направи? Искам да кажа, да живее отделно от тебе?
— Харун не е беден. Неговият дял от пиратството ни през годините никак не е малък. Посъветвах го да вложи парите в английското корабоплаване и той ме послуша. Печалбите му са депозирани в Английската банка и сметката му расте всяка година. Аз направих същото и съм натрупал цяло съкровище. Ти си се омъжила за изключително богат мъж, сладка магьоснице.
— Така се погрижихме за всички освен за Саха — замисли се Зара. — Тя не е щастлива. Струва ми се, че Харун се разочарова от нея.
— Съдбата на Саха е в ръцете на Харун. Остави ги засега. Помогни ми с моите дрехи. Искам да се любя със съпругата си. Много отдавна не съм те държал в прегръдките си.
— Не, не можеш! Още не си достатъчно добре. Раната ти ще се отвори и докторът ще се сърди, задето толкова скоро съм те накарала да вършиш такива изтощителни неща.
Той й се усмихна съблазнително.
— Не се страхувай, сладка магьоснице. Ще намеря начин да те любя, без да си навредя.
20
„Корсар“ хвърли котва в лондонското пристанище в един влажен и навъсен декемврийски ден. На Зара й се стори, че това е предзнаменование за нещата, които й предстоят, но се опита да се отърси от мрачното си настроение. Двамата с Джамал бяха по-влюбени от преди, а детето й растеше здраво в нея, макар че за близо четири месеца то представляваше само една лека издутина под талията й. Гърдите и талията й бяха наедрели, но коремът й беше само леко заоблен.
През шестседмичното пътуване до Англия времето ги бе държало предимно затворени в каютата. През дългите часове принудителен престой на закрито всички освен Саха се научиха да говорят английски, колкото да бъдат разбирани и да се изразяват сносно. Раната на Джамал беше почти заздравяла, а силите му се бяха възвърнали. Ако Зара имаше някакви съмнение в силите му, стигаше й само да си припомни честотата и мощта на любовните му изпълнения.
— Готова ли си да слезем на брега, любов моя? — запита Джамал, докато двамата стояха на перилата, наблюдавайки приставането на кораба.
Увита до очите в кожи, Зара потръпна от студения вятър и се загледа любопитно в мизерните постройки, обграждащи пристанището, и в оживеното движение на кея.
— Толкова различно е от Танжер. Всичко изглежда сиво и мръсно. Къде са блестящите бели постройки? Разкошните зелени градини? Планините?
— Тук няма бели постройки, Зара. Всичко е покрито с въглищен прах. Ако искаш зеленина, трябва да идеш на село. Колкото до планини, има ги само в Уелс и Шотландия. Имам много имения, пръснати из цяла Англия и Шотландия. Едно от тях със сигурност ще ти хареса.
— Къде отиваме сега?
— В дома ми в Кент. Мама не обича Лондон. Прекарва повечето си време в провинцията. Харун ще тръгне преди нас да я предупреди за пристигането ни. Казах му да не казва на мама за женитбата ни. Искам сам да й кажа. Харун трябва само да съобщи, че пристигам с петима души и че трябва да се приготвят стаи.
— Сигурен ли си, че това е разумно? Да не кажеш на майка си за нас, искам да кажа?
— Искам тя да го чуе от собствената ми уста. И искам най-напред да те представя. Не се тревожи, тя ще те обикне.
— Как да наричам майка ти?
— Тя се казва Елоиз, лейди Ланфорд. Наричай я просто „милейди“, докато не ти каже как да и казваш. Ще се справиш чудесно. Знам го.
— Колко е пътят до Кент?
— Не е много далече, но искам да пътуваме полека, заради тебе. Ще спрем някъде край пътя за първата нощ. Пътуването с карета през декември може да е рисковано, ако пътищата са заледени. А има и пътни агенти, с които трябва да се съобразяваме.
— Пътни агенти ли?
— Крадци, които спират пътниците и ги ограбват. Но на нас това няма да ни се случи. Възнамерявам да наема конни стражи, които да обезопасяват пътуването ни.