— Дъската за слизане е сложена, господарю — каза капитан Брахим, приближавайки се към тях. — Сега ли ще слезете с господарката?
— Аз слизам пръв, за да наема карета, с която да отидем в Ланфорд Манър, и конни стражи, да ни пазят. Когато се върна, всички потегляме за Кент.
— Ами корабът? Искате ли да остане закотвен в лондонското пристанище?
— Стига да нямаш нищо против да поостанеш в Лондон няколко седмици. Ще ти намеря товар, който да закараш обратно в Мароко. Реших да ти дам „Корсар“ като отплата за вярната служба. Аз имам достатъчно вложения в Англия, с които да се занимавам, включително и в корабоплаването. Пиратството вече не ме привлича. Какво ще правиш с кораба, си е твоя работа.
Брахим изглеждаше смаян.
— Господарю, ти си много великодушен. Хората много искат да разгледат Лондон и околностите му, освен това няколко седмици на сушата ще им дойдат добре. Ще им съобщя добри новини.
— Няма да се бавя — каза Джамал на Зара, след като капитанът се оттегли. — Трябва да наема карета, достатъчно голяма, за да превози всички ни до Кент, и да купя кон за Харун. Почакай с другите в каютата, там е по-топло.
Тя вдигна устни към него за целувка.
— Бързо се връщай, любов моя. Нямам търпение да се запозная с майка ти и да видя дома ти.
Зара загледа Джамал да се спуска по дъската — според нея той беше най-красивият мъж, когото някога беше виждала. Никога нямаше да се умори да го докосва, да го целува, да намира екстаз в прегръдките му. Когато се любеше с него, това внасяше ново измерение в живота й, което преди липсваше. Нищо не можеше да опише неизразимото удоволствие, което той й даваше. Джамал знаеше точно как и къде да я докосне, за да предизвика най-интензивната наслада, която тя някога бе познавала.
Но Зара имаше и резерви. Англия беше чудновата страна. Колко време щеше да изтрае любовта на съпруга й, питаше се тя. Щеше ли да намери бледите английски красавици за по-привлекателни от нея? Щеше ли да си вземе любовница, когато тя наедрееше твърде много, за да може да му доставя удоволствие? Ами майка му? Лейди Ланфорд искаше той да се ожени за богата англичанка, с титла. Пред такава опозиция щеше ли Зара да оцелее в тази студена, сурова страна? Само времето щеше да покаже.
Джамал се върна на кораба много по-късно, отколкото бе очаквал. Не му беше лесно да намери такава карета, каквато искаше, за съпругата и приятелите си, затова накрая купи съвсем нова карета с впряг от четири коня. Вътре имаше достатъчно място да се настанят шест души, седалките бяха луксозно тапицирани с кожа, имаше меки възглавнички и фенери. Конете бяха добре подбрани и пъргави. Екипажът струваше цяло състояние, но Джамал беше решил да харчи нашироко. Най-важно за него беше удобството на Зара. Наемането на двама здравеняци за конни стражи и на опитен кочияш не беше толкова трудно, колкото откриването на подходяща карета.
— Много е красива — каза Зара с възхищение, когато се качи в нея.
Другите се струпаха наоколо очаровани. Зайнаб се сгуши до Зара, треперейки от студ, въпреки че Джамал предвидливо беше купил за всички кожени връхни дрехи, за да не им е студено.
Първата вечер стигнаха до Чатъм и спряха в един хан, който изглеждаше беден и примитивно обзаведен, в сравнение с двореца на Джамал в Мароко, със застлания си с плочи двор, пищните градини и великолепните бани. Вечеряха английски ястия — пай с бъбреци, недопечено говеждо, варени картофи и зеле. Храната беше твърде тежка и отблъскваща за деликатното небце на Зара. Тъй като по това време на годината в Англия нямаше плодове, тя си легна гладна.
— Ланфорд Манър ще ти хареса — каза Джамал, осъзнавайки колко е нещастна Зара. — Има камини във всяка стая, за да прогонват студа, весели цветя и богати градини, които раждат прекрасни плодове през лятото.
Той я прегърна и затопли с горещото си тяло.
— Ако не ни се случи нищо непредвидено, ще стигнем в село Мейдстоун утре преди смрачаване. Ланфорд е на няколко километра от селото. Сега спи, любов моя.
Сънят не идваше лесно. Сериозни съмнения преследваха Зара. Тя нито разбираше, нито можеше да си обясни безпокойството си, защото й се струваше, че майката на Джамал ще да е добра и приветлива жена. Една любяща майка не може да мрази съпругата на сина си, нали?
Каретата премина през Мейдстоун на следващия ден. Денят беше студен и навъсен, по улиците се виждаха много малко хора. По стъклата на каретата се беше полепил скреж. Понеже беше живяла години наред в планините, Зара страдаше по-малко от студа, отколкото Саха и малката Зайнаб, която никога преди не беше изпитвала на гърба си студеното зимно време и то никак не й хареса.