— Ти си една глупава жена — каза Бадрия. — Появиш ли се пред султана в мъжки дрехи, със сигурност ще го ядосаш. Ако искаш да му направиш впечатление…
— Не искам да правя впечатление на султана — заяви дръзко Зара, прекъсвайки Бадрия по средата на изречението. — Аз съм принцеса Зара, дъщерята на Юсеф. Добре съзнавам каква е съдбата ми. Не ме ядосвай, жено. Ще се изкъпя, ще се нахраня и ще се изправя пред султана в собствените си дрехи.
Бадрия никога досега не беше виждала по-упорито създание. Така да бъде, помисли тя недоволно. Поне се бе опитала да предпази това нахално берберско момиче. Не беше никак мъдро да предизвиква султана.
Зара позволи на Бадрия да я съблече, без да обръща внимание на възмутеното ахкане на старицата, когато видя, че Зара не е премахнала космите по тялото си.
— Какви мъже са тези бербери, че позволяват на жените си да оставят косми по телата си? — изсумтя Бадрия. — Лично ще се погрижа да се явиш пред султана гладка като новородено бебе.
В това отношение Зара знаеше, че берберите и арабите са на едно мнение. Берберските мъже обичаха жените си гладки, без нито едно косъмче и извънредно чисти. Но тя напоследък нямаше много време да се погрижи за себе си. Освен това никой мъж не я беше виждал без дрехи. Дори и Сайед. Досега на двамата не се беше удало да вкусят любовта си.
Зара сви рамене.
— Щом настояваш, ако това ще има някакво значение за двете ни. Не искам да се говори, че принцеса Зара е посрещнала смъртта си с нечисто тяло.
Докато отиваше към басейна, Зара се помъчи да не се смущава от погледите на султанските жени, които я оглеждаха с явен интерес. Помъчи се да не им обръща внимание, докато Бадрия натриваше цялото й тяло с мек ароматен сапун. След това надзорничката на банята взе една кесия от грубо платно и смъкнаха от кожата й пяната и мръсотията. После намаза ръцете, краката и слабините й с бледорозова течност, която след измиването остави тези места гладки и без никакви косми, като у бебе. След това Зара се потопи в басейна, въздишайки от удоволствие, докато топлата, ароматизирана вода успокояваше тялото й.
Бадрия изми косата й няколко пъти, докато не остана доволна от резултата. Когато Зара излезе от басейна, старата жена изсуши косата й с копринена кърпа, така че тя заблестя като слънчев лъч. После я облече в прозрачна роба и я настани на възглавница пред една ниска масичка. След миг една робиня донесе поднос с храна и го постави пред Зара. Момичето най-после се натъпка до насита с кускус и агнешко, обелени зелени смокини, прясно подквасено кисело мляко, мек хляб, грозде и портокали. Майсторът на напитките дойде с мангала, въглените и чайника и свари ментов чай, от който Зара изпи огромни количества. Нахрани се хубаво и се отпусна, за да си почине. След подобно хранене беше готова да се изправи срещу всичко, дори срещу нахалния шейх Джамал.
Отведоха Джамал в приемната зала на султана, където Мулай Исмаил очакваше доклада му. Той се поклони почтително и зачака султана да заговори.
— Вярвам, че си постигнал успех.
Това беше по-скоро констатация, а не въпрос. Султанът не приемаше провали.
— Керванът ще стигне невредим портите на града утре преди разсъмване. Посрещнахме берберите и ги отблъснахме. Оставих няколко души да приберат ранените и да пазят кервана от по-нататъшни нападения.
— А онова куче Юсеф? Разправи ли се с него?
— Юсеф избяга, милостиви господарю.
Исмаил подскочи на резбования си трон от абаносово дърво, инкрустиран със злато и скъпоценни камъни.
— Ти да се провалиш? Това не може да бъде, Джамал. Винаги си успявал. Не понасям провали. Ако това, което казваш, е вярно, значи Юсеф ще продължи набезите си. Ще напада отново и отново.
Джамал се усмихна, без да трепне пред гнева на Исмаил. Друг на негово място сигурно щеше да се изплаши, но не и той. Султанът се нуждаеше от плячката, докарвана от Джамаловите пиратски набези.
— Надявам се да ми простиш, като видиш дара, който съм ти донесъл. Моят дар ще накара Юсеф да спре да напада керваните и да държи хората си далеч оттук, в планинските си крепости.
Исмаил отново седна, заинтригуван.
— Каква игра ми играеш, Джамал? До гуша са ми дошли безкрайните берберски нападения над моите кервани. Какъв е този чуден дар, който си ми донесъл?
— Дъщерята на Юсеф.
Лицето на Исмаил стана пурпурно от гняв.
— Дъщеря му? Дъщеря му? — повтори той с извишаващ се в крясък глас. — Каква полза има от дъщеря такъв като Юсеф? Да ми беше довел сина му, щях да ти дам половината си кралство.
— Изслушай ме, милостиви господарю. Юсеф няма живи синове. Дъщеря му язди с него и е толкова дива и свирепа, колкото би бил всеки негов син. Юсеф много цени принцеса Зара. Нека тя бъде оръжието ти срещу него.