— Защо искаш да се обременяваш с такава непокорна робиня? Нека Абдул я укроти. Той е по-добър господар, отколкото заслужава дъщерята на Юсеф.
— Юсеф ще иска доказателство, че с дъщеря му се отнасят добре, и едва тогава ще се съгласи да спре нападенията. Можеш ли да бъдеш сигурен, че Абдул няма да я убие, след като тя го ужили като оса с острия си език? — Той поклати глава. — Не, аз не мисля така. Юсеф има шпиони навсякъде. Ще разбере какво става.
— Принцесата има прекрасно тяло — каза Исмаил. — Може би ще извлечеш някаква полза от нея. На мене не ми се разправя с непокорни девици, но ти си млад и силен и малко борба сигурно ще ти хареса. Само че… ще ти я дам, ако ми обещаеш, че ще я накараш да си плати, задето ме заплю.
— Убий ме и сложи край! — изфуча Зара.
На Джамал му се дощя да й запуши устата. Този неин език щеше да я съсипе, ако не се научи да го обуздава.
— Ще науча принцеса Зара на покорство, господарю, и ще прилагам наказания, когато бъде необходимо. Като моя робиня тя ще се подчинява или горко ще се кае. Заради обидата към твоята личност ще бъде пратена в конюшнята за неопределено време. Ще мете фъшкиите наред с робите от конюшнята, ще спи в сламата и ще споделя оскъдната им храна.
Султанът се усмихна.
— Това е добро начало, Джамал. Тази високомерна принцеса скоро ще разбере кой е господарят и кой робът. А когато се научи да се покорява, може да ти върши работа в леглото, но не ти завиждам за това.
— Значи е моя? — запита Джамал, прикривайки радостта си. Султанът беше жесток и извратен, човек никога не знаеше какво може да му хрумне.
— Обещах ти награда за добрата служба, Джамал. Смятай, че тази жена е твоята награда. Ако искаш вместо нея злато, кажи си. Тогава ще я дам на Абдул.
Джамал имаше неясното усещане, че един ден ще съжалява, задето не бе взел златото вместо Зара, но някакъв вътрешен демон му нашепваше да не изоставя смелата принцеса. Знаеше, че отхапва по-голям залък, отколкото можеше да преглътне, че Зара е жена, която създава само неприятности, но очакваше с наслада бъдещия сблъсък. Тази принцеса беше красавица, достойна да бъде укротена, и той беше мъжът, който ще й метне юздата.
— Ще взема жената, господарю — каза Джамал и погледна Зара така, че да я предупреди да си мълчи.
— Твоя е — заяви Исмаил. — Махай я от очите ми, не желая да я гледам повече. Ако баща й спре набезите си при условие, че тя е жива, радвам се, че на тебе се пада да се разправяш с нея.
Сграбчена здраво от стражите на султана, Зара изпрати към Джамал презрителен поглед, в който ясно се четяха всичките й чувства. Робиня в конюшнята — хайде де! Но по-добре да мете фъшкиите, отколкото да позволи на Джамал да се възползва от тялото й. Освен това, щом баща й научеше какво се е случило с нея, нямаше да я остави дълго да чезне в конюшните на шейха. Юсеф беше изобретателен; щеше да намери начин да я освободи от позорния робски живот и тя скоро щеше отново да се носи волно редом с него из родната планина, където й беше мястото.
Джамал грабна ризата и робата на Зара от пода и я уви с тях.
— Веднага заминаваме за Рая — каза той, избутвайки я от залата.
— Да бе, рай! По-скоро ад — изсумтя презрително тя.
Преди да успее да каже още нещо, Джамал я вдигна на ръце и я понесе далече от навъсения султан.
3
Джамал изнесе Зара от залата и я вмъкна в една ниша, където нямаше да ги безпокоят любопитните погледи на стражи, просители, търговци и слуги, суетящи се във външния двор. Тя притискаше дрехите към гърдите си, опитвайки се да се прикрие, докато Джамал я пусна да стъпи на пода.
— Обърни се, за да се облека — каза тя. Той се вгледа в нея с пламнали очи.
— Виждал съм гърдите ти и съм опитал твърдостта им. Прекрасни са.
Възбуда пробягна през него, докато си спомняше колко гладки и податливи бяха в дланите му. Погледът му преливаше от страст. Усети да се втвърдява, виждайки как едно зърно стърчи изпод разперените й пръсти, но знаеше, че сега не е нито времето, нито мястото да утоли ненаситната си жажда за тази берберска омайница. Скоро, закле се той пред себе си, скоро щеше да опознае всяка частица от разкошното тяло на Зара, дъщерята на Юсеф.
— Обличай се — заповяда Джамал с глас, предрезгавял от желание.
Като разбра, че той няма намерение да откъсне очи от нея, Зара му обърна гръб и бързо навлече ризата й джелабата си.
Изящната извивка на гърба й беше също толкова чувствена и възбуждаща, колкото и гърдите й, помисли Джамал, докато оглеждаше гладката й, копринено-нежна плът. Нямаше търпение да я усети как се гърчи под него, доставяйки му неизразима наслада. Но и той щеше да й даде наслада. Повече, отколкото тя някога бе получавала от своя берберски любовник.