След като Зара прикри добре тялото си, Джамал вече можеше отново да диша нормално и да мисли ясно. Изненада се, че видът на голотата й му въздейства толкова силно. Женското тяло не беше нещо непознато за него. Той се възползваше от своите наложници често и с огромно удоволствие. Когато плаваше по море, се отбиваше в пристанищата, за да задоволи страстта си с тамошните хетери. Но Зара го вълнуваше така, както малко жени бяха успели да го развълнуват досега. Той я искаше.
Зара четеше мислите на Джамал, все едно ги беше изрекъл на глас. Изразителните му тъмни очи бяха огледалото на душата му. Ако се бяха срещнали при по-различни обстоятелства, тя би могла да изпита влечение към него. Докато повечето арабски мъже носеха гъсти черни бради, лицето на Джамал беше гладко и златисто, а не почерняло. Носът му беше прав, челото високо, брадичката квадратна и решителна. Беше мъж, който би накарал сърцето на всяко момиче да забие по-бързо… на всяко момиче, но не и нейното.
Джамал забеляза, че Зара се заглежда в лицето му, и я хвана за ръцете, привличайки я плътно до себе си.
— Харесва ли ти това, което виждаш, магьоснице? Щом твоя годеник вече го няма, скоро ще имаш нужда от мъж. Може би ще те накарам малко да почакаш — добави той с типичното мъжко самомнение. — Затова пък сливането ни ще бъде още по-сладко. Но ако чакането ти се стори мъчително, само ми кажи и ще облекча страданието ти.
— Надуто магаре! Глупаво куче! — изсъска Зара. — Ти си последният мъж, когото ще поискам в леглото си.
— Ще видим това — каза снизходително Джамал.
Вгледа се в устните й, пълни и червени, толкова близо до него, че виждаше капчици влага, избили на повърхността им. Възпротиви се на острия подтик да вкуси сладката им свежест, на бушуващата в него топлина, която се разгаряше още от мига, в който ръцете му се бяха докоснали до нежната й гръд. Битката беше загубена още преди да я беше започнал.
Зара разбра със закъснение какво възнамерява Джамал. Той хвана главата й със силните си ръце и я запържа здраво, докато устата му пленяваше нейната. Тя отвори уста да протестира, но езикът му дръзко се вмъкна вътре. Зара се напрегна, опряла ръце в раменете му. Задавен стон се изтръгна от гърлото й, заглушен от свирепата му целувка.
Подтикван от някаква неутолима жажда, Джамал обгърна изящните кълба на седалището й и я притисна към себе си. Набъбналата му мъжественост се размърда, опряна в нея, и изведнъж той поиска още. Задържа я с една ръка, а другата пъхна в ризата й, за да погали гърдите й, да почувства пълнотата им в дланта си, да потърка полека щръкналите им зърна.
Разтърсваше го такова силно, непобедимо желание, че цялото му тяло се тресеше. Искаше я гола под себе си, искаше я да се отвори за него по всякакъв начин. Искаше да я научи на всички еротични тайни на любовта, които бе усвоил при пътуванията си в чужбина. Искаше я за своя любовна робиня, покорна на всеки негов каприз. Искаше я.
Внезапно осъзнавайки, че юмруците на Зара го удрят по гърдите, Джамал се освести. Стисна я и я отдръпна от себе си. Щеше да има тази берберска магьосница, но както той пожелае. Тя трябваше да се научи да се подчинява; той трябваше да я научи да слуша господаря си.
Целувката на Джамал бе разтърсила Зара повече, отколкото тя би пожелала да си признае. Ръцете му, залепващи по тялото й, я караха да иска неща, които никога не можеха да се осъществят. Тя се изруга — каква глупачка беше. Горкият Сайед още не е изстинал в гроба си, а тя вече позволяваше на врага да прави с нея такива неща, каквито никога не бе позволявала на годеника си. Какъв мъж е този Джамал, че така замъглява сетивата й? За един кратък миг, докато езикът му опустошаваше устата й, а ръцете му галеха плътта й, тя се бе запитала какво ли ще е да приеме този мъж в себе си, да му позволи да проникне в най-тайните й места.
Небесно блаженство, нашепваше й един извратен вътрешен демон.
Тази мисъл я отрезви.
— Само губим време тук — каза рязко Джамал.
Как тази малка магьосница бе успяла да му влезе под кожата толкова бързо, запита се той. Аллах да го пази тя никога да не узнае колко податлив е на замайващата й магия. Трябва много да е зажаднял за жена, щом така лесно се остави на чаровете на тази остроезична съблазнителка.
Наложниците му скоро ще го излекуват от омаята на Зара, помисли той, вече нямайки търпение да потегли към дома си.
— Домът ми е на две левги на запад от Мекнес — каза той на глас. — Тръгваме веднага.
Зара получи кон, чисто бяла кобила с черна звезда на челото. След като досега беше яздила камили, ходът на кобилата й се видя по-равномерен и не толкова уморителен. Зарадва се, че напуска султанската крепост, но не можеше да не се тревожи как ще живее като робиня на Джамал. Нямаше нищо против да работи в конюшните, щом такава е съдбата й. Много по-добре бе това, отколкото да позволи на Джамал да използва тялото й за свое удоволствие. Но след смущаващата случка в двореца тя не се заблуждаваше да смята, че той няма да я вземе, когато му се прииска. Най-големият й страх беше, че непокорното й тяло ще отвърне охотно на ласките му.