— Сигурен ли си, господарю? Може би ще ти служи по-добре в леглото?
— Султанът желае тя да се научи на покорство и скромно държание. Настоя да бъде наказана, задето го оскърби. Тя го заплю. Ако не бях обещал да се подчиня на желанието му по този въпрос, сега Зара щеше да е робиня на Абдул. Той щеше да я убие веднага щом тя го оскърби. Убедих Исмаил, че Зара трябва да остане жива, защото това ще помогне на делото му — тя трябва да бъде държана като заложница, за да се осигури покорството на баща и.
— Предпочитам смъртта — каза Зара на висок глас.
— Ще правиш каквото ти казват — предупреди я със заплаха в гласа Джамал. Обърна се към Харун и вдигна рамене. — Нали разбираш какво имам предвид? Тя е непоправима. Трябва да остане в конюшните, да работи с другите роби, докато се научи да се подчинява. Дай нареждания на стражите да не я пускат извън стените на двореца.
— Разбрах, господарю. Ела, момиче. Ахмед ще се зарадва на допълнителната работна ръка. Конюшните на Джамал са огромни, отстъпват само на султанските.
Докато гледаше Зара да се отдалечава заедно с Харун, Джамал реши, че тя ще бъде най-красивата добавка към неговата конюшня. Зеленооката, русокоса берберска магьосница беше по-трудна и от най-капризната му кобила… и невъобразимо по-хубава.
Вдигнала високо глава, Зара отиде с Харун в конюшните, решена да се пребори и с най-унизителните задачи, без да се оплаква. Но напук на Джамал и султана тя никога нямаше да стане покорна робиня. Беше берберски боец, прекалено горда, за да бъде опитомена.
Харун я повери на Ахмед без много церемонии — каза, че шейх Джамал е заповядал тази жена да работи в конюшните заедно с другите роби и към нея да се отнасят така, както към останалите. След минута някой тикна едно гребло в ръцете й и я бутнаха в една ясла, където краката й затънаха до глезените в тор.
В конюшните работеха четирима роби. Зара се запозна с тях, когато се събраха около малкия мангал, за да приготвят вечерята си. От кухните на Джамал им донесоха ориз, месо и зеленчуци, малко чай и плодове. Вечерята беше проста, но обилна и Зара се зарадва, че Джамал не мори робите си от глад.
Шейхът беше купил Ахмед, Наил, Мустафа и Абдулла от различни градове. И четиримата бяха млади и здрави. От мига, когато се появи Зара, между тях започна съперничество, за каквото Джамал не беше и помислил.
Джамал вечеряше сам, размишлявайки над събитията, които бяха въвели Зара в живота му. Още не беше се видял със своите жени, а не можеше да прогони берберката от ума си.
Днес цял ден нарочно бе избягвал конюшните. Не му харесваше да хвърли Зара да робува точно там, но тя сама си го беше навлякла. Той беше решен да пречупи гордостта й и нямаше да го постигне, ако се отнасяше меко с нея.
Беше така потънал в мислите си, че не чу Хамет, главния евнух, да влиза и да се приближава към него.
— Може ли да говоря с тебе, господарю?
Джамал се стресна и вдигна глава. Облечен в брокатена роба с широки ръкави, поръбена със сребриста сърма, Хамет беше мъж на средна възраст, нисък и дебел, с приятен характер. Джамал много разчиташе на него да ръководи домакинството му и да поддържа дисциплината сред жените му.
— Какво има, Хамет? Нещо лошо ли се е случило?
— Твоите жени ме пратиха да ти кажа, господарю, че са самотни. Много се надяват да ги посетиш. Смирено молят за твоето внимание тази вечер.
Джамал вдигна въпросително вежда.
— Трябва ли да уважа и трите наведнъж, Хамет?
— Това е желанието им, господарю. Те ти обещават нощ с хиляди удоволствия.
Джамал понякога се забавляваше с трите едновременно, но поради някаква причина сега тази идея не му изглеждаше толкова привлекателна, колкото преди. Може би остаряваше.
— Кажи им, че ще дойда при тях след час. Ако трябва да доставя удоволствие и на трите наведнъж, сигурно ще е необходимо да ми приготвиш някакво лекарство или нещо подкрепително. Имах дълъг и изтощителен ден.
Хамет се поклони и излезе от стаята, оставяйки Джамал да предвкусва насладите, които го очакваха с наложниците му. Всичките три бяха млади, заоблени и зрели. Той ги беше избирал специално заради опитността им в любовното изкуство. Но днес искаше да се люби не с Лейла, Саха или Амар, а с високата берберска девойка с тяло на райска девица.
Зара се простря на леглото си и изстена. Всяка кост в тялото й я болеше. Беше мръсна, миришеше на тор, чувстваше се изтощена до крайност. Но това беше най-малкото. Дори в полумрака усещаше жадните погледи на другите роби и въпреки че нощта беше топла, тя потръпна. Макар че почти не бе говорила с четиримата ратаи, Зара знаеше какво си мислят. Беше ги чула да се карат кой да я има пръв и беше скрила една вила в сламата до себе си, когато си приготвяше легло.