Зара не знаеше, че Джамал я наблюдава иззад двойната врата, която водеше към стаята му. Беше отдръпнал копринените завеси, които лекият ветрец раздвижваше едва-едва, и понечи да излезе на двора, за да се поразходи, когато изведнъж я зърна. Пристъпи напред в звездната нощ, привлечен от обекта на своя еротичен копнеж, от голото й тяло, което като изваяна бяла колона сияеше в потока лунна светлина.
Джамал се скри зад една от мраморните колони и загледа как тя влиза в басейна и отива към водоскока. Дъхът му спря в гърдите, когато я видя да се обръща към него, вдигнала лице към небето, докато водата шуртеше по златокосата й глава.
Беше богиня, създадена от Аллаха, за да изкушава и най-светите мъже, а сам Аллах знаеше, че младият шейх никога не бе претендирал за святост. Мъжката му сила се разбунтува. Облекчението беше само на крачки от него, в собствения му харем, но той не можеше да отвърне очи от изкусителката, която се къпеше в басейна му.
Зара вдигна ръце, придържайки косата си, за да я намокри под струята на водоскока. Простото движение накара гърдите й да се повдигнат нагоре и да предложат възхитителна гледка на жадния му поглед. Зърната й бяха щръкнали и на него до болка му се прииска да оближе капчиците вода, които се стичаха по кораловите им връхчета. Джамал благослови ярката лунна светлина, докато погледът му се плъзгаше надолу, по стройните хълбоци на Зара и плоския й корем. Тя беше гладка и закръглена и той си пожела да раздели белите й бедра и да пие до насита от сладкия й нектар.
Когато тя се обърна с гръб към него, той се възхити на изящната извивка на гърба й, на съвършените полукълба на седалището и дългите, изящни крака. Запита се дали ямките на коленете й са чувствителни и пожела да ги нацелува, да обсипе с нежни докосвания на устните примамващата плът между лунно-белите й бедра.
На Зара много й се искаше да остане по-дълго в басейна, но се боеше да не я открият. В такова голямо домакинство все някой слуга щеше да се раздвижи през нощта, но тя въпреки страха продължи да се плиска. Но изведнъж потрепна и косъмчетата на тила й настръхнаха. Огледа се наоколо, усетила нечий поглед, но не можеше да види откъде идва.
Започна да се взира трескаво в сенките под колонадата, без обаче да види някого. Но присъствието му беше толкова силно, че всички нерви на тялото й трептяха от възбуда. Ами ако той открие, че е влязла в басейна му?
Джамал разбра кога Зара го е усетила. Видя, че става подозрителна и тялото й се напряга. Чу я да ахва високо, когато го зърна да се отделя от колоната и да пристъпва към нея.
— Не искам да прекъсвам банята ти.
Зара го загледа смаяно, защото го виждаше за първи път без тюрбан. Косата му беше тъмна, чуплива, вързана на тила с връвчица. Облечен беше в копринен кафтан, с колан, прихванал тънката му талия.
— Тъкмо си тръгвах.
— Остани!
Зара изненадана го чу да изрича следната заповед към своя слуга:
— Хамет, донеси сапун и ароматни масла. Новата ми робиня иска да се изкъпе.
4
Зара наистина се опита да извърне поглед, когато Джамал развърза колана на робата си и я остави да се свлече по голото му тяло. Магнетичната красота на възбудената му мъжественост я накара да занемее. Гърдите му бяха широки и едва окосмени. Тясна пътека от косми водеше надолу по корема към слабините му и се губеше в тъмната растителност между бедрата. Тя се взря в неговата мъжественост, изправяща се, напълно втвърдена, към корема, и заподозря, че той е доста по-голям от повечето мъже. Откъсвайки поглед от слабините му, тя огледа мускулестите му крака, които също като гърдите бяха покрити с тънки тъмни косъмчета.
Погледът й се върна към ерекцията му и този път наистина отмести очи.
Джамал се засмя, защото знаеше накъде гледа. С небрежна грация приседна на ръба на басейна и потопи крака във водата. След миг при тях се появи Хамет с калъп сапун, стъкленица с ароматно масло и куп чисти дрехи.
Без да изпуска Зара от поглед, Джамал каза:
— Благодаря ти, Хамет, свободен си. Тази вече нямам повече нужда от услугите ти. И вземи това със себе си — добави той, посочвайки към мръсните дрехи на Зара.
Хамет взе дрехите й с два пръста, сякаш отвратен от вонята им, и се отдалечи така тихо, както бе дошъл.
— Ела тук — заповяда Джамал.
Зара разтърси глава и се дръпна по-надалече, с дива паника в погледа. Но къде да отиде? Какво да направи? Дрехите й вече ги нямаше, не можеше да се махне оттук гола, не и когато наоколо бродеха зверове като Мустафа.
— Ела тук, казах — повтори Джамал с по-суров тон. — Не можеш да се измиеш както трябва без сапун.