— Достатъчно се измих — настоя Зара. — Искам си дрехите.
— Когато му дойде времето — отвърна Джамал.
И й подаде ръка.
Тъй като не виждаше да има някакъв друг избор, Зара се приближи предпазливо към него. Спря на една ръка разстояние.
— Какво искаш?
Той погледна към внушителната си ерекция и се засмя.
— Не е ли очевидно?
— Не съм ти играчка за леглото. Имаш си наложници, за да ти задоволяват страстта. Тия глупави момичета сигурно се надпреварват коя повече да ти се хареса.
— Така е, надпреварват се. — Той изведнъж посегна към нея, сграбчи я за косата и я притисна между краката си, обърната с лице към него. — Сега се дръж прилично, докато те изкъпя.
Взе сапуна и скоро пяна с аромат на лавандула се разстла по гърба и раменете й. Ръцете му се спряха на гърдите й, дланите нежно ги обгърнаха и притиснаха, палците и показалците стиснаха зърната, докато не ги почувстваха стърчащи и втвърдени. Докато ръцете му изследваха тялото й, той потърси с поглед лицето й и се усмихна лукаво, когато тя отметна глава и изстена.
Зара пламна в огън. Чувстваше гърдите си тежки и набъбнали, зърната й бяха възбудени. Ако Джамал не престанеше с това, тя щеше да умре. Тогава почувства ръцете му да слизат надолу по корема и, да галят нежно около пъпа и да притискат места, които придаваха нови измерения на нейното мъчение.
Джамал бе в транс. Гладкото, без нито едно косъмче тяло на Зара беше съвършено. За разлика от наложниците му, които по цял ден седяха и ядяха, съвсем ясно се виждаше, че Зара прекарва часове наред в изтощителни упражнения. Коремът й беше плосък, нито капчица тлъстина не разваляше идеалния контур на тялото й, краката й бяха дълги и с добре развити мускули.
Ръката му обхвана коприненото й хълмче, разстилайки сапунената пяна по слабините й, а после се гмурна между бедрата й и в нежната й цепнатина. Зара извика, борейки се да избяга от нахлуването му в нейното тяло, но дългите му, силни крака я държаха като в менгеме.
Той потърка пръсти в плътта й, търсейки и намирайки малката пъпка на нейната женственост. Тялото на Зара се разтърси от спазми, огън препусна по нервите й. Тя заблъска по гърдите му, мъчейки се да го накара да спре, но Джамал само се изсмя.
— Харесва ли ти това, принцесо? — прошепна той на ухото й. — Разтвори крака и ме остави да ти дам удоволствие.
Той пъхна два пръста в нея и коленете на Зара затрепериха.
— Не, престани! Прати ме в конюшните, но не ме използвай така!
Джамал замря. Стори й се сърдит.
— Не те използвам. Искам да ти дам наслада. Взаимно ще си доставим удоволствие.
— Остави ме! Берберските жени имат право сами да избират любовниците си. Ние сме равни на мъжете.
Възпитаван в духа на исляма и поученията на Аллаха, Джамал се изненада от твърдението, че жените са равни на мъжете. Дори в страната на майка му жените бяха просто притежания. Те не можеха да имат своя собственост или да сключват договори. Трябваше да се подчиняват на съпрузите си и да се покоряват на желанията им.
— Ти си робиня, а робите нямат права — изтъкна Джамал. — Мога да те взема тук, до басейна, ако това е желанието ми.
— Няма да се дам лесно.
Джамал се взря в нея. Красотата й бе покоряваща. Аллах да му е на помощ, защото той наистина я искаше, но насилието не беше в природата му. Никога не се бе налагало да прибягва до него в отношенията си с жените. Ще я имам желаеща и покорна, закле се той пред себе си, без да използвам сила. Съблазънта беше игра, на която Джамал се отдаваше с голямо удоволствие. Зара беше негово притежание и той беше решен да я има в леглото си. Искаше я за своя робиня в леглото, жадна и покорна на неговите желания.
— Ще сключа облог с тебе, сладка магьоснице. След четири седмици ти ще пожелаеш да ме допуснеш в тялото си. Ако не, ще те освободя.
Зара не можеше да повярва на ушите си. Джамал току-що й предложи да я освободи, ако не успее да я съблазни за четири седмици. Аллах наистина беше благосклонен към нея. Тя никога нямаше да влезе доброволно в леглото на шейха. Той беше неин враг. Сайед беше мъртъв, и то по вина на Джамал.
— Това ли е целият облог, господарю? — запита подозрително Зара.
Никак не му вярваше.
— Ако загубиш, ако приемеш моята мъжественост в себе си — продължи с равен глас Джамал, — ще живееш в моя харем и ще идваш при мене, когато те пожелая.
Зара се съсредоточи върху предложението му. Шейх Джамал очевидно се имаше за много голям мъжкар.
— Съгласна съм. Но ще загубя облога само ако доброволно приема в себе си твоята мъжественост. Ако ме вземеш насила или без моето позволение, ти губиш облога. Така ли е?