— Спри!
— Още нищо не съм направил — прошепна Джамал.
Пое едното зърно в устата си и го засмука силно, докато ръцете му галеха хлъзгавото й тяло.
— Няма да ти позволя да ме съблазниш! — извика Зара, почти обезумяла от наслада.
Онова, което бяха правили със Сайед, беше детска игра в сравнение с онова, което сега Джамал вършеше с нея.
Оставяйки за малко сладкото изкушение на гърдите й, устата му докосна нейната, а езикът му се задълба навътре, вкусвайки нейния. Божествен нектар, помисли той, докато смучеше и облизваше устните й. Тя трепереше неудържимо, докато той бавно проправяше пътечка към хлъзгавата цепнатина между краката й.
— Имаш вкус на жасмин — каза той, напомняйки й за ароматното масло, с което я беше натрил.
Хълбоците й подскочиха, насладата я пронизваше неудържимо, докато той вкусваше с език мъничкото съкровище между краката й. Изведнъж два от пръстите му потънаха във влажната й вътрешност. Тя се разтърси в неудържима кулминация.
Докато Зара лежеше, събирайки сили в изнемогата си, Джамал се надвеси над нея. Мъжествеността му беше болезнено набъбнала, върхът беше влажен от избилите сокове. Когато членът се размърда, Зара, усетила опасността, се свести. Бутна го толкова силно, че той отхвърча на пода. Тя скочи, преди Джамал да се е съвзел от изненадата, и се дръпна назад с разширени зелени очи.
— Защо си мислиш, че ще те оставя да ме съблазниш толкова лесно? — запита тя. — Искам си свободата.
— Дадох ти наслада — отговори Джамал. — Ти ми позволи да вмъкна езика и пръстите си в тебе.
— А ти даде ли ми избор?
— Можех още сега да те взема, ако бях пожелал. Ти си моя робиня. Робите се подчиняват на господарите си.
— Тогава ще загубиш облога, господарю — каза тя със сладък глас. — Ти си мъж, който държи на думата си, нали така?
— Аз съм мъж. И мога да правя каквото си искам. Пленен съм от тебе, Зара. Никога не съм крил, че те искам. Четири седмици, дива амазонке. Брой дните, защото ще си моя дълго преди това.
Той се изправи внезапно и навлече кафтана си. Възбудата го измъчваше, не беше заситил страстта си. Това сексуално неудовлетворение му беше чуждо. Когато искаше някоя жена, само трябваше да каже и тя идваше с готовност. Мъжествеността му никога не бе познала такова лишение, каквото изпитваше сега.
Зара се дръпна от Джамал, усещайки се неизразимо уязвима без дрехите си. В краткото време, което бе прекарала с него, той бе изучил тялото й по-интимно, отколкото тя самата го познаваше. Това беше унизително.
— Върни ми дрехите, за да мога да ида в конюшнята.
— Не приличаш на никоя жена, която познавам — каза навъсено Джамал.
Никога не беше срещал по-противоречива жена. Защо не му се отдаде? Не изглеждаше някоя плаха девица. Любовните му закачки й бяха харесали. Още ли оплакваше берберския си любовник? Понеже не беше мъж, който се предава лесно, Джамал отново си повтори, че скоро ще има Зара в леглото си. Закле се това да се случи.
Зара обви ръце около раменете си, треперейки, докато Джамал се ровеше в сандъка с най-различни дрехи. Намери каквото търсеше и й подаде бяла риза, шалвари и джелаба, които сигурно бяха негови. Тя бързо ги навлече, нави ръкавите на ризата и пристегна връвта на талията си, за да не й падат шалварите. После нахлузи джелабата през главата си.
— Ела — каза Джамал, взе маслената лампа и я вдигна нагоре.
— Къде отиваме?
— Ще те отведа в конюшнята. И ще кажа на робите там с недвусмислени думи, че не бива да те докосват.
Той хвана ръката й, изведе я в двора и двамата се запътиха към портата. Но Зара се запъна на място.
— Трябва ми оръжие. Вилата е много голяма, не върши добра работа.
— Искаш да ти дам оръжие? — запита развеселен Джамал. — Не съм толкова глупав, Зара.
— А ако ти обещая, че ще го използвам само за да се защитавам? Твоите роби не носят ли оръжие?
Въпросът беше логичен. Много от неговите роби носеха оръжие, но само онези, които му бяха предани. Някои дори служеха като въоръжена стража.
— Само тези, на които вярвам.
Тя му отправи лъчезарна усмивка.
— Аз съм само една беззащитна жена. Как мога да ти навредя?
Джамал се разсмя гръмогласно.
— Не отричам, че си жена, сладка магьоснице, но безпомощна не е дума, която бих употребил за тебе. Казах ти, че ще говоря с робите. Няма да смеят да ти досаждат.
Той хвана здраво китката й с едната ръка, с другата вдигна високо лампата и я поведе след себе си към конюшните. Когато влязоха вътре, Джамал се приближи към един от спящите роби и го побутна с върха на ботуша си.