Абдул скочи, готов да се защитава. Но като видя Джамал, пребледня и падна на колене.
— Какво има, господарю, какво съм направил?
— Събуди другите — заповяда Джамал.
След минути четиримата роби застанаха пред господаря си, местейки неуверени погледи от него към Зара. Ахмед, началникът на конюшнята, пристъпи напред.
— Какво сме сторили, господарю?
Джамал избута Зара пред себе си.
— Слушайте добре, защото ще го кажа само веднъж. Зара ще работи, ще се храни и ще спи в конюшнята; тя не е тук за ваше удоволствие. Ако злоупотребите с нея, ще е за ваша сметка.
Робите се спогледаха мълчаливо, после Ахмед отговори от името на всички:
— Разбрахме, господарю. Новата ти робиня ще бъде в безопасност при нас.
Джамал кимна късо, обърна се и излезе от конюшнята. Трябваше да отиде направо в харема, за да се утеши с някоя от наложниците си, но вече не беше в настроение за това. За първи път, доколкото си спомняше, щеше да си легне, без да е любил жена, въпреки че отчаяно искаше да го направи. Чувстваше се възбуден и напрегнат, но жената, която желаеше, бе избрала да спи на постеля от слама в конюшнята вместо на мека кушетка в харема.
Джамал никога не беше срещал същество като Зара. Плътта й беше нежна и мека, лицето — по-красиво от луната и звездите, но тя настояваше да се отнасят към нея като към равна на мъжете. Тази нощ той беше вкусил страстта й и това само още повече бе разпалило жаждата му. Тъй като нямаше намерение скоро да я освободи, той беше решен да я съблазни и да се наслаждава на всяка минута с нея.
Зара легна в сламата, все още премисляйки предупреждението на Джамал към робите от конюшнята. Тишина се възцари в огромното помещение. Тя затвори очи, готова да се унесе в сън, когато чу някакъв шум и един глас прошепна в ухото й:
— Ти си робиня като всички нас, берберке. Може да си разтворила бедра за нашия господар тази нощ, но той те доведе обратно в конюшнята, за да спиш тук. Ако си му харесала, щеше сега да си в харема му и да спиш на меко легло.
Зара не позна гласа; можеше да бъде който и да е от робите в конюшнята.
— Кой си ти?
Въздухът около нея остана неподвижен; натрапникът си беше отишъл.
На следващия ден дадоха на Зара най-мръсната работа. Затънала до коленете във фъшкии, тя изгребваше, метеше и почистваше яслите. Вечерта заспа над яденето си, прекалено изтощена, за да го довърши. На следващия ден стана същото, на по-следващия — пак. Понеже се боеше какво ще стане, ако се натъкне на Джамал, тя се държеше далече от басейна в двора и използваше само вода от кладенеца, за да измие мръсотията от лицето и ръцете си след работата през деня.
Никак не й харесваше начинът, по който Мустафа продължаваше да я гледа — сякаш е сладкиш, а той умира от глад. В края на третия ден, капнала от умора, тя се зарадва на проблясъка на съдбата, който неочаквано сложи в ръцете й оръжие. Беше при кладенеца и намери там нож, оставен от някого в кошница с плодове. Нямаше жива душа наоколо и Зара бързо го грабна и го прикри в гънките на джелабата си. На другия ден имаше причина да бъде благодарна за късмета си.
Мустафа я преследваше непрекъснато, правеше така, че да й се дава най-трудната и най-мръсната работа. Когато й каза, че ще й помогне, ако тя легне с него, Зара го заплю. Мустафа се вбеси, че една жена го засрамва по този начин. Той реагира инстинктивно. Зашлеви я с опакото на огромната си длан и тя отлетя към стената. Задържа се на крака, извади ножа и се нахвърли върху Мустафа, макар че той беше три пъти по-едър от нея.
Схватката привлече другите роби, уплашени, че Мустафа нарочно е нарушил заповедта на Джамал. Ахмед се опита да ги разтърве и получи лека рана от ножа на Зара. Двамата се затъркаляха по земята. Макар че беше по-дребна от Мустафа и много по-лека от него, берберката не се предаваше. Тя получи няколко яки юмрука, но размахваше ножа много умело. Беше пробола огромния мъжага на няколко места, откъдето течеше кръв. Но и нейната дясна буза беше подута и посинена.
Зара не чу нито шума от тичащи стъпки, нито заповедническия глас, който раздаваше отсечени нареждания. Нямаше представа, че Джамал е наблизо, когато някой откъсна Мустафа от нея.
— Господарю — изрече едрият роб и се поклони ниско. — Прости ми.
Зара погледна към Джамал, както бе простряна на пода, и се сви от страх. Лицето му бе изкривено от гняв, ужасно за гледане. Харун, неговият лейтенант, стоеше до него, очаквайки заповедите му.
— Отведи Мустафа на пазара за роби в Мекнес и го продай, Харун — каза Джамал с тиха заплаха в гласа. — Махни го оттук веднага, преди да съм го убил.
— Моля те, господарю — захленчи Мустафа, — вече няма да се повтори.