— Прав си, Мустафа, няма да се повтори. — И той обърна гръб на роба, когото Харун вече отвеждаше навън. После се отпусна на колене до Зара. — Добре ли си?
Още задъхана от борбата, Зара само кимна.
— За какво беше всичко това? Май не мога да ти вярвам, щом те изпусна от поглед.
— И още питаш! — извика Зара.
Опита се да стане, но беше изтощена. Тогава Джамал видя окървавения нож в ръката й.
— Откъде, в името на Аллаха, си намерила това нещо? Дай ми го!
Зара му го подаде; ножът си беше изпълнил предназначението. Джамал й помогна да стане и направи гримаса, като видя пресните подутини по лицето й. Синините от ударите на султана тъкмо бяха започнали да изчезват. Гняв се надигна в гърдите му. Някои мъже обичаха да удрят жените, но не и той. Като видя Зара така посинена и обезобразена, му идеше да убива. Тя може да беше своеволна и глупава, но не й липсваше смелост. Колко по-прост щеше да бъде животът й, ако се беше държала като жена, да се настани удобно в харема и да споделя леглото му през нощта.
— Не можеш да останеш тук — каза Джамал, взел внезапно решение.
Султанът да си гледа работата. Тя не може да остане в конюшните. Като негова робиня ще се подчинява на неговите заповеди.
Зара само го изгледа. Какво би могла да каже? Не искаше да остава в конюшните, но и другата възможност не й харесваше.
— Ела с мене. Вониш на пот и тор.
— Къде ме водиш?
Джамал забеляза, че робите от конюшнята ги слушат с жив интерес.
— Вървете да си гледате работата — подкани ги той. Изчака да остане насаме с нея и едва тогава отговори на въпроса й.
— Знаеш къде искам да бъдеш. В леглото ми, под мене.
— Не можеш да ме принудиш.
Джамал й се усмихна развеселено.
— Мога. Но искам да легнеш с мене доброволно.
Зара го изгледа накриво.
— Никога няма да го направя.
Гласът му беше нисък и предизвикващ.
— Ще видим, сладка магьоснице. Междувременно, можеш да се присъединиш към домашните ми слуги. Но първо ще те заведа в банята, за да се отървеш от вонята на конюшните. Отиваме в хамама да се изкъпеш.
Джамал я хвана за ръката и я поведе. Стигнаха в двора, когато Зара осъзна накъде я води той.
— Ти ме водиш в харема!
— Да, в женското отделение. Нафиза ще се погрижи за тебе. Ще нареди да ти дадат подходящи дрехи и легло. Утре Хамет ще ти каже какви са задълженията ти. Хайде, Зара. Дори и ти трябва да осъзнаеш, че упоритостта трябва да има някакви граници.
След трите смъртно изтощителни дни в конюшнята Зара беше готова да признае, че Джамал има право. Не искаше да се връща при конете, искаше да се изкъпе. Джамал беше казал, че тя няма да бъде част от харема му. Щеше да бъде къщна робиня, а не наложница.
— Няма да ти се противопоставям, господарю. Заведи ме в хамама, за да се освободя от смрадта на конюшните. Аллах да ми е на помощ, ако оскърбя деликатните ти сетива.
Думите й бяха забулени в сарказъм, който не убягна на Джамал.
— Не ме оскърбяваш, Зара, свикнах с тебе. Но мога да чакам, за да те имам.
— И аз мога, господарю. Мога да чакам, за да се освободя. Нима забрави облога ни?
— Не съм го забравил. А аз рядко губя облози.
Джамал я поведе към богато резбованата и изрисувана двойна дървена порта в далечния край на двора.
— Харемът е зад тези врати — протегна той ръка. — Сега си в двора на наложниците. Моите жени се движат почти свободно, с малки ограничения. Посещават селището, пазара и от време на време отиват до Мекнес, придружени от Хамет и няколко въоръжени стражи. Но ти, сладка магьоснице, си робиня. Нямаш достъп до тези привилегии. Ще стоиш тук, в къщата, в двора и градините, но няма да излизаш извън стените.
След тази доста дълга реч той отвори вратата и я побутна да влезе в харема.
5
На Зара й се стори, че влиза в някакъв друг свят. Далеч от черните шатри и опалените от слънцето села с кирпичени колиби, където живееше, обичаше и умираше нейният народ. Стаята беше не само голяма, но и отрупана с изкусни украси, копринени тъкани, висящи край стените, и пухкави килими на пода. Пръснатите навсякъде дивани, покрити със сатен, кадифе и брокат, бяха отрупани с дебели възглавници. Пред тях стояха масички от абаносово дърво, инкрустирани със седеф, на които ухаеха кошници с плодове и подноси със сладкиши. Три жени се излягаха по диваните.
— Джамал! — изписка една пълничка брюнетка с яркочервени устни и влажни кафяви очи. — Оказваш ни голяма чест, че ни посещаваш посред бял ден, о радост за нашите сърца. — И тя примига бързо три-четири пъти с дългите си мигли. — Ние сме в краката ти и изцяло на твоите услуги, господарю!
Дребничка червенокоска с изключително големи гърди веднага я подкрепи: