— Как да ти угодим, о слънце на очите ни?
Друга брюнетка, по-красива от първата, ако това изобщо беше възможно, му се усмихна с толкова чувствена усмивка, че Зара трябваше да отмести поглед.
— Вижте, жени! Нашият господар ни е довел нов евнух, който да ни пази!
Три чифта очи се впиха в Зара.
Зара разгледа внимателно наложниците една по една. Всички бяха облечени в къси елечета, едва прикриващи гърдите им, копринени шалвари и прозрачни кафтани. Стъпалата им бяха обути в островърхи чехли, всичките им пръсти бяха отрупани с пръстени. Всяка имаше на главата си копринен воал, който можеше всеки момент да преметне през лицето.
Червенокосата набърчи презрително нос.
— Откъде намери тоя жалък роб, Джамал? Смърди непоносимо.
Шейхът прикри усмивката си.
— Това не е роб, а робиня, Саха. Тя ще прислужва на тебе, Лейла и Амар в харема и ще върши лека домакинска работа.
Лейла погледна многозначително към Амар.
— Какво жалко подобие на жена.
Зара щеше да налети върху Лейла, ако Джамал не бе я стиснал предупредително за рамото.
— Къде е Нафиза?
— Тук съм, о светли господарю. — Една дебела възрастна жена се дотъркаля откъм съседната стая, пухтейки от усилието. — Какво да стори старата ти робиня за тебе? — Погледът й попадна върху Зара и тя набръчка чело. — Това жена ли е, господарю?
Да, Зара наистина е жена, Нафиза. Разчитам на тебе да й помогнеш да заприлича на жена. Тя е нова робиня, подарък ми е от султана.
— Робиня ли е, господарю? — учуди се Нафиза. — Не трябва ли да ти служи по друг начин?
— Нафиза, Джамал знае какво иска и очевидно не желае мръсна просякиня, заразена с някаква болест! — изрече остро Амар.
— Заразена ли? — извика Зара, отърси ръката на Джамал и скочи към Амар.
Красивата наложница падна под изненадващата й атака, преди Джамал да успее да дръпне Зара.
— Стига! — изсъска той и я разтърси здравата. — Ще се държиш прилично, иначе те връщам в конюшните.
— Не съм заразена — изсъска Зара.
— Тя е зла — каза Амар, надигайки се от пода, като оправяше копринения си воал. — Няма да стане добра робиня, господарю. Трябва й бой.
Джамал се съгласи на мига.
— Зара, това са моите наложници Саха, Лейла и Амар. Отсега нататък ще им прислужваш в харема. Саха по характер е огнена, също като косата си. Лейла е игриво котенце, но се пази от ноктите й. А Амар може да бъде много страшна, ако не я подхванеш както трябва.
— Защо Зара е толкова мръсна, господарю? — запита Нафиза, не можейки да сдържи любопитството си.
— О, да, без малко да забравя да ти я представя. Това е Нафиза, която отговаря за харема — обърна се Джамал към Зара. — Зара е мръсна, защото досега работеше в конюшните — обясни той.
— Робиня от конюшните! — възкликна Саха.
— Сигурно много те е ядосала, господарю — подметна лукаво Амар.
Състрадание пробягна по набръчканото лице на Нафиза.
— Ела, Зара. Скоро ще те отърва от вонята на тор и коне.
Зара я последва, горейки от нетърпение не само да се отърве от компанията на досадните наложници на Джамал, но и — най-вече — да се изкъпе. Докато минаваше под свода на вратата, хвърли поглед през рамо и видя Джамал излегнат на един диван, а жените се бяха скупчили наоколо му като кученца, готови да му доставят наслада и сами да се наслаждават. Лицето й пламна, когато си спомни всички възбуждащи неща, които Джамал бе правил с нея тази нощ край басейна, и се запита дали смята да спи с жените си, докато тя се намира в съседната стая.
Хамамът беше пълен с пара и Зара с нетърпение чакаше да се гмурне в благоуханната вода. Басейнът запълваше почти цялото огромно помещение, застлано с бели и сини плочки. Покрай стените бяха наредени пейки.
— Позволи ми да сваля тези мръсни дрехи, Зара — каза Нафиза с мек глас. — Защо си се облякла като мъж?
— Така се обличам винаги — обясни Зара. — Обикновено нося синята дреха на моя народ.
— Сини дрехи ли? Аллах да ни е на помощ. Да не си от синьото племе? Как е възможно това, та ти си жена…
— Баща ми е Юсеф, кадията на берберите в планината Риф. Аз винаги яздя с него.
Нафиза я зяпна.
— Яздиш с разбойниците?
— Ние не се смятаме за разбойници. Ние сме свободен народ и се борим за своето място под слънцето. Нападаме керваните на султана, защото той ни налага големи данъци.
— Това са мъжки работи — сви рамене Нафиза, помагайки на Зара да свали ризата и шалварите. Старицата не беше подготвена за изумителната гледка, която се откри пред очите й, и шокирано ахване заседна в гърлото й. — Благословен да е Аллах, колко си красива! Тази кожа, тази коса… ти си като рядка пеперуда, излязла от пашкула си. Ако шейхът те види така, както си сега…