— Шейхът вече я е виждал така — каза Джамал от прага — и беше също толкова омаян, колкото си и ти сега, Нафиза.
— Какво правиш тук? — извика Зара, опитвайки се да се скрие зад обемистата фигура на старицата.
— Това е моят дом и ходя където си искам.
— Не мога ли да се изкъпя сама?
— Ти си моя робиня. Аз съм твой господар. Аз решавам какво е позволено и какво не е. — Той влезе в хамама и се отпусна на една от пейките, протягайки дългите си крака. — Можеш да продължиш, Нафиза.
Зара прехапа устни, за да не отвърне с остри думи, но забеляза, че Нафиза изобщо не се смущава от присъствието на шейха. Нима той редовно гледа как се къпят наложниците му?
— Защо не си при жените си? — осмели се да го запита Зара. Защо наистина помисли си Джамал, но не каза нищо.
Вместо да утоли с някоя от жените жаждата, която Зара бе породила у него, той се измъчваше, като я наблюдаваше как се къпе. Вече се беше втвърдил и ставаше още по-корав.
— Пратих ги в селото с Хамет — каза той на глас. — Пазарен ден е и те обожават да шарят из сергиите.
— Господарят има право да бъде тук — каза Нафиза с леко назидателен тон. — Легни на пейката, Зара, за да те обезкосмя както трябва. Ужасно си занемарила тялото си.
Джамал загледа с нарастваща възбуда как Нафиза бързо и сръчно освобождава Зара от всичките косми по тялото й. Когато свърши, кожата й стана отново гладка и мека като сатен. Очите му се наслаждаваха на заобленото й розово хълмче, спомни си колко стегната беше тя отвътре, когато я бе възбуждал с език и пръсти. Слабините му туптяха, мъжествеността му набъбваше още повече, твърда и налята. Това съблазняване вървеше ужасно бавно, поне така му се струваше сега. Тази нощ той щеше да удвои усилията си, за да докара Зара в леглото си. Но засега му стигаха толкова мъчения. Той стана изведнъж, повика Нафиза, каза й няколко думи и напусна хамама.
Зара забеляза, че Джамал си е отишъл едва когато стана, за да влезе в басейна. В сърцето й нахлу внезапно облекчение. Като знаеше, че той я гледа, докато се къпе, тя се възбуждаше. Зърната й се бяха втвърдили, подобни на малки розови пъпки и се запита дали Нафиза е забелязала. Аллах да го прибере Джамал, помисли сърдито. Защо този надменен шейх, враг на народа й, трябва да е единственият мъж, който така силно да разбужда женските й страсти?
Беше обичала Сайед, но чувствата й към него бяха хладни в сравнение с вълнението, което усещаше, когато Джамал я докоснеше. Не бива да е така, помисли тя недоволно. Той беше прекалено самоуверен, очебийно мъжествен, твърде надменен. Искаше я в леглото си и тя не знаеше колко дълго ще може да устоява на неотразимия чар на неговата съблазън.
Нафиза изми косата и тялото на Зара със сапун, ароматизиран с жасмин, после я изплакна няколко пъти с топла вода, която се грееше на мангала. Когато Зара свърши с къпането, Нафиза я уви в голямо парче ленено платно и я изтри до сухо. После я накара да легне на пейката, за да натрие жасминово масажно олио в кожата й. Беше прекрасно, отпускащо, но ако ръцете бяха на Джамал, помисли Зара, масажът щеше да бъде еротичен и възбуждащ. Слава на Аллаха, че я масажираше Нафиза, а не Джамал.
Облеклото, което старата жена донесе на Зара, не беше като за робиня. Девойката изгледа с отвращение късото елече, ушито от богат тюркоазен брокат, и помисли, че това едва ще стигне, за да прикрие гърдите й. Копринените шалвари бяха с цвят на бледа слонова кост и притеснително прозрачни. Връзваха се на талията с колан и обгръщаха стройните й глезени. Но през тях ясно прозираше кожата й. Най-накрая Нафиза й подаде един воал, за да закрие лицето си.
— Не мога да нося тези дрехи — протестира Зара. — Не подхождат за една берберска принцеса.
— Аз само изпълнявам заповедите на шейх Джамал — отвърна Нафиза, свивайки рамене. — Сега бъди добро момиче и се облечи. Господарят заповяда да му прислужваш тази вечер. След като се облечеш, ще те заведа в стаята ти. Тесничка е, но е повече от пригодна за робиня. Има и малка градинка, оградена със стени, ако поискаш да се разхождаш. — Тя изгледа Зара от глава до пети. — Необикновено е за шейх Джамал да довежда тук робиня. Роби и евнуси вършат всекидневните работи в Рая. Единствените жени в двореца сме аз и трите наложници.
— Да не очакваш да съм благодарна за такава чест? — запита остро Зара. — Не съм искала да ставам робиня. Заклевам се, че това няма да трае дълго. Баща ми скоро ще дойде да ме потърси.
— Ще видим — каза мъдро Нафиза. — Сега побързай. Ще имаш време да подремнеш, преди да започнеш да изпълняваш задълженията си.
Тъй като нямаше изгледи да получи други дрехи, Зара надяна тези, в които се чувстваше почти гола, но не заметна воала през лицето си.