— Можеш да се изправиш — каза Джамал. Погледът му се плъзна по стройната й фигура и се спря на гърдите й. — Твоят избор на дрехи ми харесва.
— Нямах думата по въпроса.
— Защо не си се забулила?
— Не крия лицето си от никого, нито от мъже, нито от жени.
— В бъдеще ще го криеш — отвърна Джамал, като махна с ръка на Хамет, за да го накара да се приближи. — Заведи робинята в кухнята, Хамет.
Зара с огромна радост се изтръгна от смущаващото присъствие на Джамал. Върна се след малко с поднос, отрупан с изкусителни ястия. Джамал беше сам. Старецът, който правеше чая, беше прибрал принадлежностите си и си беше тръгнал.
— Можеш да си вървиш, Хамет — каза Джамал и махна на евнуха. — Тази вечер Зара ще се погрижи да ме обслужи.
Зара сложи подноса на страничната масичка и започна да подрежда различните чинии пред Джамал. Когато свърши, се дръпна настрани и зачака той да я освободи.
— Можеш да ми налееш чая — каза той и махна към сребърния чайник, който стоеше на мангала.
Зара прехапа устни, за да се въздържи да не изригне някоя ужасно обидна дума. Това, което наистина искаше да направи, беше само едно — да удави самодоволната усмивка на Джамал във врял чай.
Джамал я гледаше как се движи, възхищавайки се на начина, по който се полюляваха хълбоците й под прозрачните панталони. Ако се взреше достатъчно през прозрачната материя, щеше да различи и розовото й заоблено хълмче.
— Вечеряла ли си? — запита шейхът, докато опитваше сочния пъпеш.
— Вечерях, благодаря. Мога ли сега да си тръгна?
— Не. Седни тук.
И той потупа възглавницата до себе си.
— Защо? — изгледа го тя недоверчиво.
— Не обичам да ям сам. — Когато тя не направи никакво движение, за да се подчини на заповедта му, той я хвана за китката и я дръпна да седне до него. — Така, сега е по-добре.
— Саха сигурно би искала да бъде с тебе. Както и Лейла и Амар.
— Може би по-късно. Сега искам тебе. Хареса ли стаята си? — запита той с непринуден тон.
— Бива я.
Той изведнъж бутна храната настрана и се наведе, за да я целуне по рамото.
— Вече не съм гладен.
— Да върна ли блюдата в кухнята?
— Нямах представа, че ще бъдеш толкова послушна робиня, принцесо. Какво криеш в ръкава си?
— Нищо, господарю — отвърна тя със сладък глас. — Дори нямам ръкави.
Черните му очи блеснаха лукаво.
— И аз го забелязах.
Пръстите му пролазиха по голата й ръка и по гърба й, от което по цялата й кожа преминаха тръпки. Две малки перлени копченца придържаха краищата на елечето й и преди Зара да успее да протестира, Джамал ги откопча. Гърдите й буквално скочиха в шепите му. Той остро си пое дъх и по това тя разбра колко му е харесала тази гледка.
— Какво правиш?
— Опитвам се да те съблазня, какво друго? — Той я бутна на възглавниците и сведе глава, за да оближе нежно зърната й. — Знаеш, че те искам.
— Ако ме вземеш против волята ми, ще загубиш облога — предизвика го тя, стиснала зъби заради внезапния прилив на наслада, породен от движението на езика му.
— Изобщо не трябваше да сключвам този облог — промърмори недоволно Джамал.
Вдигна глава и се вгледа в устата й. Беше възхитително пищна и червена, и той искаше да я целува до безумие, но най-вече искаше да се вмъкне в нея, да я почувства как се свива около него, да вкуси страстта й и да й даде наслада.
— Виж колко много те искам — каза Джамал, хвана малката й ръка и я постави върху ерекцията си.
Зара си пое остро дъх. Кафтанът му не беше никаква преграда между ръката й и горещите му пулсиращи слабини. Пръстите й неволно се свиха и тя го чу да изстенва. След секунди той вече се бе отпуснал с цялата си дължина върху нея.
— Ти ме искаш — изрече триумфално Джамал.
— Не, не те искам.
Отговорът й като че ли го развесели и той се изсмя.
— Отвори се за мене, Зара. Поеми ме в себе си. Обещавам, че няма да съжаляваш.
Тя въздъхна на пресекулки.
— Не, не мога.
Очите му потъмняха от желание, докато устата му пленяваше нейната. Той я зацелува яростно, искаше да изтръгне от нея някаква реакция, докато мачкаше безмилостно гърдите й в дланите си. Устните му се откъснаха от нейните и последваха грациозната извивка на шията й, за да се спуснат към гърдите. Той целуваше и облизваше ароматната плът, а мирисът на жасмина още повече засилваше желанието му да я притежава. Устата му обгърна едно от щръкналите зърна и го засмука силно, после леко го захапа и тя нададе тих вик.
— Отдай ми се, сладка моя — прошепна дрезгаво Джамал.