— Не мога да загубя облога — отвърна Зара със задавен глас.
Беше възбудена, ужасно, болезнено, но ако загубеше облога, щеше да остане робиня на Джамал, а това беше непоносима мисъл.
— Забрави за облога — настоя той. — Ти си моя собственост. Отдай ми се. Нека вкуся страстта ти.
— Искаш повече, отколкото мога да ти дам. Искаш душата ми — възрази разгорещено Зара.
— Не, аз искам само тялото ти — не се предаваше Джамал. Думите му прозвучаха кухо и глупаво. В действителност той искаше много повече от берберската принцеса. Искаше тялото й, душата й, радостите и скърбите й. Искаше да притежава самата й същина и да й даде своята в замяна. Когато проникнеше в стегнатата й ножница, щеше да я накара да забрави всички предишни любовници и да се слее с него в сладка забрава.
Аллах да му е на помощ. Искаше я толкова отчаяно, че наложниците му вече никак не го привличаха.
Тази ужасяваща мисъл го накара да се дръпне и да се взре в нея. Какво му беше сторила тя? Беше го превърнала в евнух; той искаше само една жена. Зара. Какво — благословено да е името на Аллах, — какво щеше да прави той сега? Можеше да я насили и да загуби облога. И да я загуби завинаги. А можеше да продължи да я съблазнява, както изглежда, безуспешно.
— Ти си ме омагьосала — изрече той рязко. — Остави ме! Връщай се в харема. Трябва да помисля.
Зара се изправи и бавно тръгна да излиза от стаята.
— Чакай, момиче — подвикна той след нея, — прати ми Саха. Може би тя ще успее да угаси огъня, който ти разпали.
Зара се обърна и избяга. Бузите й горяха. Нека утоли страстта си със Саха, помисли тя замаяно. Нека червенокосата красавица да му дава наслада през цялата нощ; не я беше грижа. Но поради някаква неясна причина точно тази мисъл й причиняваше остра болка.
— Шейх Джамал е изключителен любовник — говореше Саха на Лейла и Амар, докато трите седяха край басейна в малката градина пред харема. — Беше неуморен снощи — излъга тя. За нищо на света нямаше да каже, че той я бе отпратил с обяснението, че е твърде уморен, за да може да й окаже чест. — Неуморен беше в любовните игри. Бях изтощена, когато ме отпрати да си вървя.
Лейла и Амар въздъхнаха замечтано, много им се искаше да бяха прекарали нощта с шейха.
— Не мислиш ли, че нашият шейх е великолепен любовник, Зара? — подразни я Саха.
Зара, която поднасяше разхладителни на наложниците на Джамал, застина за миг и изпрати една унищожителна усмивка към Саха.
— Не знам, господарке Саха.
— Ти прекара много часове с него насаме — напомни Лейла. — Сигурно те е намерил недостойна за вниманието му, щом не ти е позволил да му доставиш удоволствие.
— Джамал не обича руси жени — подметна коварно Амар. — Зара не е красива като нас, освен това е много слаба и прекалено висока, за да привлече мъж като господаря ни.
— Не обичам ментов чай, Зара — каза Саха. — Донеси ми нещо студено да пия. Може би един плодов шербет.
— Тези ябълки са загнили, Зара, донеси други — заповяда Амар.
— Искам мокра кърпа да си изтрия лицето, Зара — обади се и Лейла. — И да я напоиш с моя парфюм.
Зара повече не можеше да понася разглезените наложници на Джамал. Това бяха нахални и безмозъчни създания. В главите им нямаше нищо друго освен похотливи помисли.
— Имам работа — каза тя, наслаждавайки се на шокираното мълчание, последвало думите й. — Обслужете се сами.
— Казах, че искам нещо студено за пиене — повтори Саха, мушвайки чашата с хладък чай в ръцете на Зара. — Отнеси това.
Хитра усмивка се потули в ъгълчетата на устата на Зара, когато взе чашата и нарочно я обърна в скута на Саха. Саха скочи с блеснали очи, а Зара й се усмихна невинно.
— Никога не съм те виждала да се движиш толкова бързо, Саха — подигра й се тя.
— Берберска кучка! Как смееш да не ме уважаваш! Почакай само да кажа на Джамал. Тогава ще видим кой ще се смее последен.
Тя хукна към изхода на градината и се натъкна на самия Джамал.
— О, господарю, слава на Аллаха, че си тук.
Джамал изгледа внимателно измокрения кафтан на Саха и веднага разбра, че Зара е причината за нейния гняв.
— Какво те е разсърдило толкова, Саха?
Саха насочи обвиняващо пръст към Зара.
— Твоята берберска робиня ме оскърби. Виж какво направи! — И тя подхвана гнусливо мокрия си кафтан с палец и показалец. — Тази вещица изля чая в скута ми.
На Джамал му се дощя да се изсмее, но знаеше, че така само ще вложи положението. Зара никога нямаше да се научи на послушание, ако той се отнесеше леко към изблиците й, макар че те в действителност го развеселяваха.
— Какво да направя според тебе, Саха?
Усмивката на наложницата никак не беше приятна.