— Бой, господарю. Десет удара по стъпалата ще стигнат.
Джамал поклати глава, смаян от злобата на Саха. Десет удара с пръчка по нежните стъпала на Зара щяха да я осакатят.
— Не си ли малко строга?
— Тя заслужава, господарю — заупорства и Лейла. — Отказа да ме обслужи, когато я заповядах да донесе мокра кърпа да си изтрия лицето.
— И не пожела да ми донесе пресни ябълки — добави Амар.
— Зара е робиня, нали? Прояви непослушание. След като я накажеш сурово, най-добре е да я продадеш.
Джамал обърна тъмния си поглед към Зара, която май никак не се разкайваше.
— Ти разгневи жените ми, Зара — каза той строго. — Какво ще кажеш в своя защита?
Зара го изгледа с презрителна усмивка.
— Нямам желание да се харесвам на жените ти. Справяш се и без моя помощ.
Джамал едва се сдържа да не избухне, потискайки с все сили смеха си. Продължи с нарочно суров глас:
— Сарказмът не ти отива, Зара.
— Тя е вироглава и злоезична — намеси се нацупено Лейла.
— Отпрати я.
— Да, господарю — съгласи се Зара. — Отпрати ме. Губиш облога, а аз така и така скоро ще бъда свободна.
— Какъв облог? — заинтересува се Саха.
— Стига сме дрънкали — заповяда Джамал. Предпочиташе да не говори за условията на облога, който бе сключил със Зара. Толкова му беше трудно да я съблазни, че не би искал всички да научат за това.
— Ти обаче ще накажеш Зара, нали? — запита Саха, вкопчила се в Джамал, и го загледа с разтапящ поглед.
— Да, тя ще бъде наказана за провинението си — изрече мрачно Джамал. — Ела с мене, Зара.
Тя се зачуди дали не е отишла твърде далеч. Не й се искаше да я наказват, но физиономията на Саха, когато й бе изтърсила чашата с чай в скута, почти си струваше едно наказание.
6
Колко голям беше гневът на Джамал, питаше се Зара, докато вървеше подире му към неговата стая. Достатъчно, за да накара да я накажат с пръчки? Потръпна. Щеше ли да има сили да издържи ужасната болка да я бият по стъпалата? Аллах да й е на помощ.
Когато влязоха в стаята, Джамал се обърна към нея. Страховете й нараснаха, щом забеляза гневното изражение, изписано на лицето му.
— Какво ще правиш?
— Боят с пръчки изглежда подходящо наказание за безсрамното ти държание с жените ми, не си ли съгласна?
Зара преглътна мъчително. Беше виждала последиците от боя — нещо ужасно.
— Не, не съм съгласна. Твърде сурово наказание за малката ми простъпка. Твоите жени са едни мързелани, на които мозъкът им е между краката.
Джамал не можа да се въздържи и избухна в смях. Образната забележка на Зара съвсем точно описваше същността на трите му жени. Новата му робиня беше безпощадно права. Но за съжаление трябваше да бъде наказана за неподчинението си. Той не можеше да й позволи да съсипва дисциплината в дома му с бунтарското си поведение.
— Може би имаш право — съгласи се Джамал, — но не е твоя работа да съдиш жените ми. Не съм си ги подбирал по интелигентност.
— Това е съвсем очевидно, господарю — каза тя със сладък глас. — И ти мислиш като тях, само че твоят мозък е в придатъка между краката ти.
В миг изражението на Джамал се смени и от весело стана гневно.
— Много далече отиваш, робиньо! Ако не обуздаеш езика си, ще заповядам да го отрежат. Връщаш се в конюшните. Явно ти се иска по-скоро да се валяш във фъшкиите, отколкото да живееш добре в приятно жилище.
Сякаш повикан от безмълвен знак, Хамет се появи зад гърба на Джамал.
— Донеси на Зара дрехи, подходящи за работа в конюшните. Трябва да се върне да работи там, докато не се научи на покорство. Отведи я; тя ме оскърби.
Пак в конюшнята, помисли унило Зара, докато Хамет я извеждаше от стаята на Джамал. Предположи, че си го е заслужила. Острият й език беше предизвикал гнева на шейха и сега тя трябваше да си плати. Но поне бе отървала боя. Опита се да се самоубеждава, че в конюшните ще й е по-добре, отколкото в харема, но някак си не успяваше.
Хамет взе едни груби дрехи, които висяха на закования на стената гвоздей, и й ги хвърли в ръцете.
— Можеш да се преоблечеш в празната ясла, а аз ще намеря Ахмед и ще му кажа, че си се върнала тук. Само побързай.
Зара влезе в една празна ясла и бързо надяна ризата, развлечените шалвари и джелабата; почувства се по-добре в привичното си облекло, което прикриваше фигурата й — много по-добре, отколкото в дрехите от харема, в които се чувстваше почти гола. Тъкмо бе облякла джелабата,, когато Хамет отвори вратата.
— Говорих с Ахмед. Веднага се залавяш за работа. Ще вършиш всичко, което правеше и преди. — Той й подаде едно гребло. — Лично аз не мисля, че това е работа за жена, но никой не бива да противоречи на волята на господаря. Ти имаш много зъл език, Зара. Научи се да го сдържаш и можеш да станеш любимка на нашия шейх. Имаш повече ум от Саха, Лейла и Амар, взети заедно.