След като каза каквото имаше да казва, Хамет се обърна и излезе, оставяйки Зара да мисли над бъдещето си като робиня в конюшните.
Никой от останалите роби не я закачи тази нощ. Нито пък на следващата. На по-следващата — също. Зара предположи, че се страхуват Джамал да не ги накаже, и беше благодарна за това. Но работата в конюшнята беше ужасно тежка и всеки ден Зара все повече съжаляваше за неуважението, което беше проявила към жените на Джамал. Кога ли щеше да се научи да обуздава острия си език, запита се тя унило. Никога, отговори си сама. И макар че мекото легло в харема много й липсваше, тя беше твърде горда, за да помоли да се върне там.
Зара бе помолила да й дадат една от празните ясли и бе натрупала там прясно сено, за да спи на него. Това беше единственото усамотено кътче, откакто се беше върнала в конюшните преди три дена. Тъкмо беше привършила вечерята си, беше си измила ръцете и лицето, беше окачила фенера на куката и се приготвяше да си легне, когато усети, че някой я гледа над ниската преграда на яслата.
— Готова ли си да признаеш поражението си и да започнеш да се държиш като жена? — запита я Джамал.
Очите му блестяха като полиран абанос в светлината на лампата.
Зара го изгледа презрително.
— Дъщерята на Юсеф никога няма да се признае за победена. Докато си върша работата, няма от какво да се оплакваш. Минаха вече две седмици, откакто сключихме облога.
Джамал изригна една цветиста ругатня. Пак този проклет облог! Никога не беше срещал по-предизвикателна жена. Не искаше Зара да спи на купчина сено в конюшните. Искаше я в своето легло, в прегръдките си, искаше тялото й да се наслаждава на любовта му.
Той вдигна резето и пристъпи навътре в яслата.
— Отдай ми се, сладка магьоснице. Ще те облека в коприна и брокат, ще ти дам скъпоценности, които съперничат по блясък на зелените ти очи.
Той я притисна до себе си така, че тя да усети твърдата издутина на страстта му до нежния си корем.
— Не чувстваш ли колко много те искам?
— Предлагам да посетиш харема си — възрази Зара.
Никак не й харесваше това, че тялото й я предаваше всеки път, когато Джамал я докоснеше, и се опита да се дръпне от него. Но той не я пусна.
— Искам тебе, Зара. Вече се опитах да утоля жаждата си по тебе с моите наложници, но те не можаха да угасят огъня в мене. — Ръката му обгърна талията й. — Ела, ще те науча на наслаждения, каквито не си познавала с твоя любовник бандит. — Пронизителният му поглед не я изпускаше. — Някога позволявала ли си да вкарват в тебе малки сребърни топчици? Когато се движиш или дори когато дишаш, те се удрят една в друго и създават еротично усещане, далеч надминаващо всичко, което досега си чувствала.
Зара потръпна, възбудена от думите на Джамал и от тона на гласа му. Те бяха по-възбуждащи дори от най-интимните милувки. Ако не сложеше веднага край на всичко това, щеше да започне да го моли да й покаже всички наслади, за които сега й говореше.
— Дръж ги за наложниците си — изсъска тя, разкъсвайки мрежата на думите му. — Аз съм си много добре тук, където съм. Можеш да си вземеш тия сребърни топчици и…
— Стига! Ти си една капризна вещица с нрав и душа на берберски воин. Ще те оставя тук сега, Зара, но помни ми думата, ще бъдеш моя по всички възможни начини, по които едни мъж може да има една жена. Когато сложа в тебе тези сребърни топчици, ще ме молиш за освобождение, каквото само аз мога да ти дам. Лека нощ, сладка магьоснице. Приятни сънища.
Шокираното й изражение го развесели. Надяваше се тази нощ тя да сънува еротични сънища.
— Негодник! Камилска фъшкия! — изкрещя в лицето му Зара. Никой мъж не й беше говорил такива неща. Наистина ли имаше такива любовни играчки, такива сребърни топчици? Само като си помисли как те се удрят една в друга вътре в нея, женските й части пламнаха и се овлажниха.
— Защо? Защо ме искаш, когато имаш толкова жени, жадни за вниманието ти? — запита го Зара.
Изведнъж той стана сериозен, а лицето му помрачня.
— Само ако знаех. Може би Аллах в своята мъдрост ще ми разкрие отговора някой ден.
И Джамал се обърна и излезе.
Тази нощ сънят бягаше от клепките на Зара.
Но на Джамал му беше още по-трудно да заспи. Повика Лейла в леглото си, но я освободи, когато разбра, че няма желание да спи с нея. Помисли дали да не викне Амар или Саха, но разбра, че не иска никоя от наложниците си. Само Зара можеше да го задоволи, а никак не му се искаше да насилва жена да сподели леглото му. Берберската магьосница го бе превърнала в проклет евнух!